Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция

Автор:
Сряда, 11 Юли 2018 05:25
Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция

Автор Станислава Попова

Излезе от печат книгата на Маринела Паскалева „Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция”. Авторката работи дълги години в дома-паметник и музей на писателя в Добрич и е известна с почти фанатичната си прецизност по съставянето на неговата пълна биобиблиография. Тук тя влиза в ново, не и необичайно амплоа. Последната й книга представлява извороведско изследване, посветено на непроучвани досега документи, които са част от личната кореспонденция между Йордан Йовков и неговия съкласник от Първа софийска държавна мъжка гимназия Георги Соколов, баща на известния в близкото минало политик Йордан Соколов, който преди смъртта си любезно предостави тази част от бащиния си архив. Става дума за пощенски картички и писма, разменени между двамата съученици и приятели, попаднали в академичната столична среда като студенти в университета, които споделят непосредствените си впечатления, емоции, мечти и амбиции. Те рисуват портрета на епохата, датирана в посочените документи в диапазона след края на 1904, когато преждевременно, веднага след смъртта на баща си, останал без средства за издръжка, младият Йордан Йовков напуска Юридическия факултет и заминава за Добруджа, за да работи като учител – до 1913 г. Георги Соколов завършва и се реализира като успешен юрист.

Въпреки ясно отграничения изследователски обект, който е заявен още в предговора на книгата, изследването се отличава с особен синкретизъм, тъй като излиза далеч извън рамките на традиционното извороведско проучване. Така или иначе, литературно-историческият разказ тече увлекателно и заразява с невероятната отдаденост на авторката към делото на най-мистичния, най-проникновения български писател.

В книгата на Маринела Паскалева са налице както анализационни наблюдения, свързани с художествените произведения на Йордан Йовков (още от първата му публикувана печатна творба „Под тежкия кръст”,1902 г.), така и лингвистични анализи на неизследваната досега приватна кореспонденция. За целите на проучването се привеждат историческите контексти, чрез което се цели да бъде дорисуван този ранен период от живота на писателя, останал в сянка, когато съзряват неговите духовни писателски интереси. В лирическите текстове на Йовков се търсят реминисценции на фундаментални философски концепции (на Алфред Шютц, Фридрих Ницше и др.), но явно в белетристиката му ще изкристализира изисканият вкус към жестовете, стилистиката и философската проникновеност на античните автори. Вниманието на изследователката Паскалева привличат и семиотичните послания от изображенията от пощенските картички, както и представените лексически варианти на Йовковия подпис. Особеното внимание, което тя отделя на подписите, допълнително подсилва изводите й, че в кореспонденцията участват високо образовани личности, тъй като част от приведените варианти са на латински език (такъв е целият текст на първата пощенска картичка от Йовков). Двамата младежи влизат в бленувани антични писателски и философски роли, такава, подчертано интелектуалска и идеалистична, е и модата на общуване в тази красива епоха.

Съдържанието на кореспонденцията е важно за съвременния читател, защото представя една непозната страна на Йовков, отвъд популярните литературоведски митологизации. Кореспонденцията, според Маринела Паскалева, е обвързана с творчеството му; правят се конкретни връзки между визуалните послания на илюстрованата пощенска картичка (док. № 5) и женските персонажи, въплътени в текстовете на писателя (Шина, Албена, Цветана, Шакире).

Интерпретациите не оставят безразлични онези читатели, които са убедени, че големите литературоведски открития обикновено тръгват от дребните факти, от наглед незначителните следи, оставени в периферията на писателските биографии – поне доколкото младостта е периферията на съзнателния творчески живот. Защото големият писател не се ражда изведнъж, а бавно и последователно, потопен в адекватната културно-комуникативна среда. В едно от писмата Йовков стоически приема безпощадните критически бележки на своя приятел, открил именно там, в „глупавите” му стихове явно влияние на големия Хайне. Оказва се, че именно младият Соколов, без да е литературен критик, прозира пръв романтическия манталитет на приятеля си, който се съхранява и в зрялото му творчество; един тъй закъснял романтизъм в литературата ни от 30-те. „Не зная с какво да ти се похваля. Скука, уединение, мъка, сиромашия – това е обикновената ни болест. Виж весело си живеете вие там в София!” – въздиша по неосъществените си амбиции младият Йордан Йовков, а днешният читател се докосва до автентичния психологически интериор на „добруджанския” период на писателя, когато са създадени някои от най-представителните му литературни творби.

Хибридният характер на изследването на Паскалева представлява едно от неговите най-големи достойнства, тъй като успява да излезе извън тясно изследователските си намерения и го прави подходящо за рецепцията на широката читателска аудитория.

Сред богатия интерес, на който се радва литературното творчество на Йордан Йовков, въпросите, свързани с кореспонденцията му, остават като че ли сравнително маргинални и неизследвани, което само по себе си задава приносния характер на тази книга. Заглавието „Йордан Йовков. Почти непозната кореспонденция” представя на аудиторията една непозната, интересна и фактологически богато представена страна от живота на писателя, като инкорпорира в себе си неподправеното очарование на духа на времето, на политическите събития в България от началото на XX век, на европейските тенденции в българската култура. Ретроспективният изследвачески подход изгражда диаметрално противоположните представи за битието на двамата приятели: учителя от Добруджа и бившия главен секретар на Министерството на търговията, които в общуването си имат равен ролеви статус. Големият брой заглавия, представени в бележките под линия, свидетелства за задълбочеността на почерка и широкия социокултурен контекст, в който Маринела Паскалева вписва кореспонденцията между Йордан Йовков и Георги Соколов, а благодарение на дешифрираните текстове, представени в приложението, читателят може да добие пълна представа за диапазона от емоции на едно топло приятелско общуване.

Претенциозното и предвзето писане отдавна не е на мода в съвременното българско литературознание. И слава богу. Книгата на Маринела Паскалева е свеж полъх в тенденциите на засиления интерес на родната литературна наука в последните години към документалистиката, културната антропология, психобиографизма и новия историзъм.

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм