Отиде си и поетът Петър Манолов

Автор:
Неделя, 07 Февруари 2016 18:11
Отиде си и поетът Петър Манолов

Поетът дисидент Петър Манолов /76/ почина в Пловдив, опелото е на 9 февруари, от 11 часа в черквата на Централни гробища.

Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско, учи в Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския университет „Климент Охридски".

Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине.

През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимото дружество за защита правата на човека в България и обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа" и световните медии.

През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията на Манолов.

Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа" (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата" (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността") се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ". Сътрудничи на сп. „Континент", в. „La Pensée Russe", Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

Управлява издателство „Народна култура" (1997–2002) и e уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски.

Последните години от живота си Петър Манолов изкара в Пловдив, откъдето бе прогонен през пролетта на 1989-та.

Стихосбирки от Петър Манолов:

Докато стана пясък", стихове, ДИ, Варна, 1980
„Весене", стихове, ДИ Варна, 1982
„Две поеми", Кръг 39, София, 1990
„Кръгова отбрана", стихове и поеми, ИК Български писател, София, 1991
„Епиметей", стихове и поеми, ИК „Христо Ботев", София, 1993
„Кобни думи", избрани терористични стихове за отбрана, Малък Сечко, 2011, второ издание

Напишете коментар

Напишете коментар като гост

0

Коментари

  • Няма коментари

Този сайт използва бисквитки (cookies) за повишаване на ефективността си. Научи повече

Съгласен съм