|
Ден пети 5. Спас Господов и вярата А Спас Господов се бе отдал на крайна исихия. След като видя опустошението на България, Спас Господов изпадна в трансцендентно отчаяние, пълно затъпяване. Спас Господов искаше да се върне в Царството на мъртвите, но Караконджо твърдо го натискаше към земята. Спас Господов реши, че единствената му връзка с отвъдното е вярата, тази сетна надежда, това обречено упование и крайна съпротива. Спас Господов тъкмо бе на път да повярва в съществуването на Господ, когато Биг Брадър го замъкна в интимната стаичка при Караконджо. “Ето те и тебе!” - рече Караконджо и отвори кутийката с двете златни халки. Спас Господов осъзна, че ергенството му свършва. В същия миг разбра, че свършва безславно, както свършва ергенството на всеки български мъж. “Караконджо – рече Спас Господов, - не сега!”
“А-а! - викна Караконджо. - Чаках те да мине Коледа, сега какво да чакам! Сърце тупти, ще хвръкне!” “Изгоро, свести се! - примоли се Спас Господов. - Изчакай до Гергьовден!” Караконджо се накървави, сякаш бе заклал няколко прасета, а сега трябваше да одере и още толкова агнета. “Караконджо – рече Спас Господов. - Не ги разбираш тия работи. Затова те мислят за плашило.” При всички положения българският мъж мисли жена си за плашило, но Спас Господов не каза това на Караконджо, за да не го разгневи още. “Азис! Азис! - развика се Караконджо в интимната стаичка. - Аз съм Китаеца!” “Търпи и ще си спасиш душата!” - рече Спас Господов на побеснелия Караконджо. “Победи и ще влезеш в рая!” - кресна Караконджо и пристъпи към Спас Господов. “Да-а – каза хладнокръвно Биг Брадър. - Православието се люшка между свинята и агнето, между Спасителя и Победоносеца. В известен смисъл Победоносецът е отрицание на Спасителя.” “Обратното също е вярно” - отвърна молитвено Спас Господов. “Искам обратно!” - рече Караконджо, усещайки се излъган. Но Биг Брадър беше извел Спас Господов невредим от интимната стаичка. Спас Господов повярва в Бог в мига на собственото си спасение. Вярата в Бог е немислима без вярата в чудото. Спас Господов реши да изгори Караконджо на клада в първия удобен момент. Караконджо пък се закле задочно във вечна вярност на Спас Господов. “Каква е разликата между днешната постиндустриална ера и Средновековието? – питаше се Спас Господов, докато търсеше Караконджо, готов за аутодафето му. - Начинът на труд може би се е променил, но не и продукта на отчаянието – крайната вяра. Аутодафето го няма, то е сменено от нихилизма на рациото. Но прекаленият разсъдък също води до лудост. Масовите убийства в постиндустриалните западни цивилизации са негов продукт.” Караконджо пък диреше любовта на своя живот из Изтока. Камикадзета се взривяваха край него, но Караконджо оцеляваше, защото вярваше, че не може да умре, не и преди да срещне отново Спас Господов, да му разкрие любовта си, да го дари с верността си. Спас Господов се самобичуваше три пъти седмично, за да изгони Караконджо от себе си, а Караконджо се бичуваше всеки ден, че е загубил Спас Господов и че, да, на всяка цена ще си го върне. Спас Господов и Караконджо не подозираха за едновременната болка, която изпитваха съвсем доброволно и съзнателно. Тази болка свързваше Спас Господов и Караконджо, където и да бяха по света – на Изток и на Запад, на Юг и на Север. Спас Господов ходеше на поклонение в Йерусалим, а Караконджо – в Мека. Докато Спас Господов бдеше, Караконджо постеше; когато пък Караконджо бдеше, Спас Господов постеше. Вярата в чудото, вярата в отвъдното, надеждата за добро решение, за справедлива ръка не ги напускаше, но за Спас Господов чудото бе да се отърве от Караконджо, а за Караконджо – да се съеши със Спас Господов; ако единият мечтаеше за отвъдното като ангелическо съществуване, другият не се съмняваше в реките от мляко и мед с голи девици по бреговете им, които го чакаха в томителна нега. Надеждата на Спас Господов беше сетна, надеждата на Караконджо – първа. Спас Господов целуваше ръката на ангела, докато Караконджо милваше собствената си нажежена плът. Тъй свърши първият от деветте дни на падането на Спас Господов и Караконджо от небето на земята.
|