|
Автор Антон Баев  Днешни дервиши Има ли Пловдив такова заведение? Имаше. "Пълдин" - уникалният комплекс, в който съжителстват три култури. Забит под капелата на търговското министерство, "Пълдин" агонизира, за да бъде продаден за жълти стотинки, въздиша Начо. Разбира се, и тук "кметът" на Стария град се оказа прав. Ако трябва, подписка ще пусна, но не бива пловдивчани да позволят някой да им вземе най-представителния ресторант, правен с техни пари, продължаваше той. Уви. Ето историята. Само историите надживяват часовника на времето. Сградата е известна като Мевливихане - мюсюлманска култова постройка, вдигната върху ранновизантийска строителна култура. Точно под нея е крепостната стена от ІV - V век.
"Пълдин" е най-концентрираното доказателство, че Пловдив е град, в който съжителстват множество култури на малко място. Град върху градове, както го нарича поетът Иван Теофилов. През 60-те години направихме първата реставрация на "Пълдин", разказва Начо. Някога тук, освен сграда, е имало и минаре, което е съборено. През 50-те самата сграда е изоставена. Горе, където е балконът, две от стаите са преградени, под него са преградени още две. Вътре живеят пет ромски семейства. Те са извадени и пратени в Шекермахала. След като възстановихме сградата, я дадохме на архитектите за клуб, продължава Начо. Но те малко я ползваха и се отказаха. Тя се превърна в постоянна артистична изложба. Това продължи до 1969-а. Тогава решихме да направим едно заведение с функции преди всичко на кафене. И започнахме разкопките. Съборени са още три сгради наоколо: две паянтови и една масивна постройка. Под земята са разкрити неща от римско време. Открива се и крепостната стена. Цялата древна археология сега е в двора на "Пълдин", където е иззидан и един кладенец. Недрата под Мевливихане раждат идеята в приземието да се направи таверна. Стенописите вътре са на Христо Стефанов. Шедьовър на Йони Левиев е замазан и боядисан в дъното на двора, където е мястото за оркестъра. Навремето големият художник, брат на джазмена Милчо Левиев, прави великолепен стенопис, чиято тема е "Танцът на мевливиите", разказва Начо. Това е известният танц на дервишите, странстващите мюсюлмански монаси. Народната власт замазва това платно, но ако се махне боята, "Танцът на дервишите" ще оживее отново, зарича се Начо. Керамиката върху западната стена е на покойния скулптор Галин Малакчиев. Сега там е сладкарницата. "Пълдин" има всички качества на паметник на културата от национално значение, счита Начо. В него съжителстват три култури. Ранната византийска е долу - в римската таверна; самата сграда е късен турски феодализъм, а залите в източната й част са чисто възрожденска строителна култура. Всичко това е правено с парите на пловдивчани, подчертава Начо. "Пълдин" не е включен в 418-то разпореждане на Министерски съвет от 1968-а. Така той си остава общински имот. Според Начо Министерството на търговията и туризма, което е правоприемник на някогашния Комитет по туризма, няма документи, че е реален собственик. Това трябва да се използва от общината, за да остане перлата на ресторантите в нейни ръце, заключава "кметът " на Стария град. Начо, този рицар, сражаващ се с вятърните мелници на историята, ще загуби и тази битка.
 |
Стария Пловдив 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар