Автор Антон Баев

Балабановата къща - емблемата на Стария град, не може да бъде обявена за паметник на културата, но са и несериозни претенциите за лична собственост. Тя е строена на празно място от 1974-а до 1980-а, разказва стопанинът на Стария Пловдив Атанас Кръстев - Начо Културата.

Глупостите, които напоследък се разправят и вършат около тази къща, го предизвикват да говори.

Жестоко болно ми е, като виждам сега как някакви самодейни изложби се правят в Балабановата къща, казва Начо. Аз го смятам за кощунство. Това е един дом с такова духовно извисяване, че не може да отваря врати пред самозванци и маниаци, произнася Начо и отпива горчива глътка уиски.

Къщата получава името Балабанова едва при възстановяването си през 1980 година по книгата на архитект Христо Пеев "Пловдивската симетрична къща". Оригиналната се е наричала Хаджиламша и е строена около края на ХVІІІ и началото на ХІХ век.

В средата на 30-те обаче Хаджиламша е толкова западнала, че се наложило да бъде съборена. Чак до втората половина на 50-те години на мястото няма нищо.

През 1958-а в пущинака цъфва една доста грозна двуетажна сграда, частна собственост на някой си бай Генчо, тогава директор на Асеновградския винпром. Как бай Генчо се докопва до мястото и разрешителното за строеж, Начо може само да гадае, съпоставяйки някои факти.

На 22 май 1956-а с министерско постановление старинната градска част на Пловдив се обявява за архитектурно-исторически резерват. Така за първи път тя е поставена под особен режим.

За бай Генчо се знае, че бил близък с тогавашния първи директор на Националния институт за паметниците на културата арх. Марков. Вероятно от него е успял да вземе мястото и да построи къща с един приземен и още един етаж, стил късен сталинизъм, която ползва за живеене, предполага Начо.

През 1973-а кметът Диран Парикян е вече убеден от Начо, че къщата на бай Генчо трябва да се събори и да се почне градежът на сегашната Балабанова. Собствениците и наемателите са обезщетени с жилища на бул. "Малчика".

Сред руините обаче възниква лют спор. Вера Коларова от Ателието за проучване и реставрация в Пловдив, което е към Института за паметниците на културата, иска къщата да се строи по изцяло нов проект. Начо настоява дюлгерите да се придържат строго към бившата Хаджиламша, заснета в книгата на архитект Христо Пеев. Той е подкрепен от арх. Пейо Бербенлиев, тогава директор на Института за паметниците на културата, и така днешната Балабанова става точно копие на Хаджиламша дори с дворния си ансамбъл и допълнителните сгради, фасадите и някои детайли от дограмите, заснети от арх. Пеев.

Конюнктурата в края на 70-те и началото на 80-те обаче не позволява къщата да се нарече със старото гръцки звучащо име Хаджиламша и затова е кръстена на втория й собственик - Балабанова.

При започването на строителството в средата на 70-те Начо вгражда в основите на къщата бутилка уиски "Бяло конче". Кикимана - Петко Кикиманов, главен архитект на Стария град тогава, описва на една страница проекта, по който е строена къщата, годината на първата копка, уточнението, че всичко е правено според заснемането на арх. Христо Пеев, но със съвременна строителна техника.

Ако един ден нещо (лошо) стане и тази бутилка се намери, пловдивчани ще знаят от бележките вътре как сме започнали Балабановата, казва Начо.

Самият строеж продължава пет години. Идеята ми бе да направим едно малко пловдивско палацо - с връщане на автентичния интериор, с мебели от епохата на оригиналната Хаджиламша, обяснява Начо.

Аз, казва той, предвиждах това палацо изцяло за артистична дейност. Затова и избените помещения превърнахме в изложбени зали. Опитахме се да запазим всичко по двора. На мястото, където е била бившата Хаджиламша, имаше две липи. Едната и сега е в двора на Балабановата. Двата люляка също са от онова време.

В началото на 1980-а къщата е готова. Тогава се появява Маргарита Делина, зам.-началник на Окръжния народен съвет, и иска в Балабановата да се нанесат чиновниците от Окръжния съвет за култура.

Аз се скарах жестоко с нея, а тя да отиде при първия секретар на партията в Пловдив - Иван Панев, и да му се оплаче, спомня си Начо. Панев обаче казал на Делина: "И да оставиш Начо да си направи това, което е намислил!"

Така Балабановата е спасена от чиновници за артистични десанти.

Официално откриване не сме правили на нито една от къщите в Стария град, с изключение на Златю-Бояджиевата, казва Начо.

Но точно, когато Балабановата е завършена, Тодор Живков води в Пловдив гръцкия държавен глава Константинос Караманлис. Като виждат къщата, пловдивските управници решават там да направят срещата на Живков с Караманлис. Гръцката делегация е възхитена, не, тя е шашната!

И вече взеха да ме вземат по-насериозно с всичките ми щури идеи, смее се Начо.

Гяуров и Минчо Минчев, Славка Славова и Таня Масалитинова, Тодор Колев и Илка Зафирова са само малка част от първите гастрольори в Балабановата. Нивото е изключително, а година след откриването - през 1981-а, там се прави експозиция на водещите български художници.

Нарекохме я "20 години от първата младежка изложба в София", спомня си Начо. Имената са Светлин Русев, Йоан Левиев, Георги Божилов, Димитър Киров, Енчо Пиронков, Тошко Панайотов, Любен Диманов, Георги Баев.

След това Балабановата става истинският център на традиционните есенни изложби в Стария град.

Навремето Андрей Луканов беше голям почитател на Стария Пловдив, продължава Начо. Като зам.-председател на Министерския съвет Андрей много ни помагаше. Той уреди от своя учител по френски в София да купим една страхотна спалня с бароково огледало и един трикрилен гардероб за някакви си 5500 лева.

После Хаджипетров, така се казвал учителят, рекъл на Луканов: "Брей, много пари ми дадоха тези момчета!"

А мебелите са за милиони, те са от времето на неговия дядо, който е бил финансов директор на източнорумелийското управление в Пловдив, допълва Начо.

Златните гарнитури в северозападната и североизточната стая на горния етаж купувахме от големия български художник гобленист Марин Върбанов, който ми беше много близък, продължава той. Дадохме 8500 лева. Намерих и две великолепни картини на Найден Петков и една на неизвестен френски художник, много интересна и хубава, а рамката й е още по-хубава, смее се Начо. Те са там сега.

В съседната стая бароковото огледало съм докарал от Казанлък. Гарнитурата в централния хайет е купувана от едно лекарско семейство тук, в Пловдив. Двете големи маси и гарнитурите също са от България.

Колко ме обвиняваха, че пилея парите на общината, пък след това ахкаха, като виждаха какво става! Но за това друг път, завършва Начо.

Коментара (0)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар