|
Автор Антон Баев  Създаването на Управление "Старинен Пловдив" е идеята на идеите ми. Всъщност това бе моята измишльотина, казва Начо Културата. Годината е 1967-а. Тогава бях редови инспектор по културата и се занимавах ресорно със Стария град. Такава ми беше длъжността от 1954-а та до 1969-а.
Когато се реши да се създаде управлението, първо се направи един Национален комитет за ускорено изграждане на Стария Пловдив. Председател му беше Лъчезар Аврамов. Вътре влязоха всички пловдивски шефове и някои пловдивчани на възлови постове в София. Мен въобще не ме бяха писали, но идеята си беше моя, казва Начо. Аз я бях разработил, аз бях правил докладната записка, която излезе от името на ОК на БКП. Първо мислех за щат от 10 души, дадоха 4. По това време се беше създало твърде негативно отношение към мен. Кмет бе инж. Коста Куманов. Тъкмо се бяхме скарали за нещо. Но аз съм се карал с всичките седмина кметове, с които съм работил.
Не зная как, но внушавах несериозно отношение. Те търсеха човек, който да има контакти с отделни министерства, със секретари на ЦК, за да осигурява някакви средства. Тогава се мислеше, че за 5-6 години Стария град трябва да се изгради. И кого канят? Канят Петър Чакалов, началникът на отдел "Култура", аз му бях инспектор. Чакалов обаче им казал: "Нямам никакво морално право да приема поста при положение, че цялата идея е на Атанас Кръстев". Кметът Куманов подскочил: "Атанас, не, в никакъв случай!" И така цялата работа се протака още месец-два. До намесата на Димитър Димитров, втори секретар на ОК на БКП. С Димитров бяхме близки от Асеновград, казва Начо. После него го пратиха първи секретар в Смолян. Малко преди първи април инж. Куманов ме извика. Ти искаш градът да бъде преди всичко музеен, казал кметът. Но тук трябва да има и стопански туризъм. Трябва да се съгласиш. Естествено, че се съгласих, спомня си Начо. И така, като на шега, той е назначен за началник на Управление "Старинен Пловдив" в Деня на хумора и сатирата - 1 април 1969-а. Сега този ден е обявен за празник на Стария град. Петко Кикиманов става архитект на управлението. Къщата "Недкович" вече бе реставрирана, но без обзавеждане. Нямаше къде да работим и се нанесохме в пристройката: Кикимана, аз и Елена Узунска, казва Начо. По-късно взехме и Димитър Киряков - Кери. Нямахме нито бюра, нищо. Почнахме да чертаем програмата за изграждането на Стария град на пода в "Недкович". Дори килим нямаше. Същата година - 1969-а, в края на есенния панаир открихме "Недкович". Проектът за столовете и масите бе на покойния архитект Митко Димитров. Една част изпълнихме, но другата се оказа неудачна. Решихме да търсим старинни мебели. Отидохме най-напред в Котел, където поръчахме големия 11-метров килим на горния етаж. Зеления ампир, който е на етажа, го взех за 3000 лева от Атанас Турдоглу. Сега е в югоизточната стая. Тогава ме ругаха в изпълкома, спомня си Начо. Говореха, че съм разхищавал пари на общината. Аз пък купих и едно черно бюро със страхотна библиотека. Те са в другата стая, където е кабинетът. Абе действах смело, без това не може. Намерих дори оригинални пердета от миналия век, по които ни извезаха и други. Първите хора, на които показах къщата - Владо Роменски, тогава главен архитект на София, арх. Георги Лабов - Лабата, ми казаха: "и не знаеш какво чудо си направил!" "Недкович" беше първият ни опит. Години по-късно покойният журналист Методи Танев ме кръсти "кмет на Стария град". В номенклатурата понятие "кметство" за Старинен Пловдив нямаше. Но Танев ме нарече така и така тръгна, смее се Начо. През 1970-а възстановихме къщата на хаджи Власаки Чохаджията, сегашната сграда на управлението, по заснеманията в книгата на арх. Христо Пеев "Пловдивската симетрична къща". В самите заснемания обаче липсваха някои детайли и така аз си избрах копие на тавана от къщата на Георги Клиянти, която още не беше реставрирана, за моя кабинет. За съседната стая, в която бе Кикимана, избрахме друг таван от книгата на Пеев, а дърворезбата в хайета и третата стая възложихме на един от пловдивските майстори - Рангел Стоилов (Бачо). Там таваните са по негов проект. Бачо ми бе подсказан от Кочо Гяуров, първи секретар на партията, да му намеря някаква работа. Неговите тавани станаха първият пример как може да се съчетае интериорът на една старовремска къща с работи на съвременен български художник - в случая дърворезбар. После това стана практика. Накарах Георги Божилов - Слона, да изпише цялата алафранга в моя кабинет. Малката ниша пък изрисува Борис Димовски. Мебели съм купувал и от д-р Алекси Карич. Гарнитурата в салона пък е взета от София. Целта ми бе къщата първо да се показва, а след това да има административна функция. Аз в моя си кабинет така и не седях. Бюрото в кабинета на Начо е било собственост на първия пловдивски кмет Атанас Самоковеца. Той е назначен веднага след Освобождението, но е кметувал само три месеца. Когато се насрочват избори, се отказва. Бюрото купих от неговите наследници за 200 лева, разказва Начо. Реставрирахме го. Когато ме уволниха, първата работа на моя заместник бе да го пробие с бор-машина. Ей такава дупка му направи, за да минели кабелите за телефонната система! Като го видях, се хванах за главата. Аз нещата ги правех не за да се изтъквам, а за да се видят от хората, за хората. Пък и за тези, които ще дойдат след това, да знаят как трябва да се работи. А те да вземат бор-машината и да продупчат бюрото на Самоковеца! Синковци! Айде да не казвам нещо друго.
 |
Стария Пловдив 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар