|
Автор Антон Баев  Левчев: Без Начо няма Стария град Ние още бяхме в пристройката на "Недкович", макар че къщата бе готова. Аз го поразведох из Стария град. Оказа се, че като дете той бил раснал някъде в покрайнините на Трихълмието, и си мислеше, че познава града. Трябва да призная, казва Начо, че Парикян не се запали веднага. До момента, в който почна да води гости. Реакциите на чужденците му отвориха очите. Точно тогава заминахме с един "Мерцедес" за Гърция на обмяна на опит. Парикян, аз, арх. Здравко Василков и Митко Чакалов, шеф на "Балкантурист". Като се върнахме, Парикян беше вече готов старши научен сътрудник по археология. И ми казва: "Начо, дай сега да правим нещо!" Разкопахме стадиона на Джумаята. Тогава тръгнаха едни приказки, едни клюки. Защото променихме изцяло комуникациите. Дотогава оттам минаваха тролеите. Но Парикян застана зад нас. И повече нямах никакъв проблем.
Всяка божа сряда от 1971-а в кабинета на Начо се събират всички институции и отговорни люде, които имат нещо общо със Стария град. Майката им се разкатаваше, ако до следващата сряда не си изпълнеха нещата, смее се Начо сега. Така тръгна и така се правеше градът. Когато завършихме сградата на управлението, долу направихме едно много малко заведение, може би за пет души, но друго такова няма в целия град, продължава Начо. Стените са рисувани от Борето Димовски. Аз го бях наел да изрисува къщата на архитектите, където сега е ресторантът "Жанет", и в почивките, докато пиехме кафе, той ни надраска всичките. Най-напред ме изтипоса мен гол на стената - като йога, в едната ръка с чаша уиски, в другата - с кафе. Над мен лети Йордан Радичков, от едната ми страна е художникът Иван Кирков, от другата - поетът Левчев. Под него Георги Божилов рисува нещо по главата ми, от другата страна Кикимана ме замеря с метър. Димитър Киров пък сложил жена си на един пръст и тя танцува върху него. По-нанатък са Коко Азарян, Георги Баев, Енчо Пиронков, Йони Левиев, Светлин Русев, Иван Славков, Валери Петров, Радой Ралин, Стефан Мавродиев, Коста Форев, арх. Пейо Бербенлиев, Павел Матев, Здравко Попов, Стефан Цанев с прякора Гули (от Калигула), Владо Роменски и самият Димовски как лети. А кмета Парикян той нарисува във вид на монета, на която пише "Рекс Филипополис" на латиница, ще рече: "Царят на Пловдив". Самият Парикян не знаеше. Той се видя след един наш скандал. А поводът бе Небеттепе: тая любовна земя на Стария Пловдив. Беше едно фантастично тепе, продължава Начо, с вода и невероятна зеленина. Ние реставрирахме тази част, където се вижда крепостната стена. Бяхме възстановили и тунела, който излиза оттатък тепето. Това бе тепето на младите пловдивски двойки. Може би половината град тогава бе заченат там. И някакви маниаци археолози от музея със своите претенции, че нямат къде да се изязяват, направиха всичко възможно да го разкопаят. Точно когато се решаваше съдбата му - дали да се копае или не - на тепето са: кметът Парикян, главният архитект Матей Матеев, архитектът на Стария град Петко Кикиманов, Начо. И става жесток скандал.
Аз бях против да се копае, казва Начо. Тогава Парикян ме руга и едва си задържах сълзите. Беше ми много тежко. Тръгнахме надолу и като стигнахме до моята къща, Парикян изведнъж се усети и вика: "Ей, Начо, тук един ден ще има едно малко бюстче!" А аз му отвърнах: "Глупости. Тук един ден най-много да има един плювалник и вместо Начо да пише НАТО". Продължихме надолу към управлението. Току-що го бяхме завършили, но Парикян не беше го виждал. Казах му да отидем да пием по едно кафе. Кикимана като чу това, ми вика на ухото: "Абе, палавник, знаеш ли как ще се разсърди, като се види как Димовски го е изтипосал на стената!" "Като иска - да се сърди!" - отвърнах му. А Парикян, като видя монетата, прегърна ме и каза: "Абе, Начо, какъв човек си бе!" Мина малко време, пихме кафе, а той продължи: "Един ден, като ме сменят, сигурно ще ме зацапаш!" Казвам: "Не, няма да те зацапам, а със златни букви ще те изпиша!" След години него го смениха, а аз оцелях. Тогава извиках инж. Петър Митанов, имахме страшно много златен варак, и го накарах да направи цялото това "Рекс Филипополис" златно. Така и стана. Парикян и сега, като ме види, казва: "Абе, вие правехте всичко". "Да, ама властта беше у теб, ти се хващаше на авантюрите и си слагаше главата в торбата" - отвърщам му. Истината е, че повече аз на такъв кмет не случих.
 |
Стария Пловдив 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар