|
РУБРИКИ
Вашият герой
|
Начало  Стария Пловдив
Стария Пловдив
|
Арх. Христо Пеев: Това е историята на Стария Пловдив |
|
|
|
Автор Антон Баев  Когато чете доклада за годишнината от смъртта на арх. Христо Пеев, проф. Милко Бичев казва: "Градовете се правят от хората".
Един от хората, може би първият в колоната, които са направили Стария Пловдив, е архитект Пеев. Аз имах щастието да го срещна в далечната 1954-а, когато за пръв път дойдох в Пловдив, казва Атанас Кръстев - Начо Културата. Тогава не знаех, че на арх. Пеев му остават две години живот. По това време той е третиран като буржоазен елемент от народната власт. Някои от колегите му в районната проектантска организация се отнасяха твърде пренебрежително към него, спомня си Начо. Пеев бе вече пенсионер, но му бяха дали едно малко бюро точно до вратата - там го намирах. И тръгвахме с него из Стария град. Той ме въведе, той ме запали. Показа ми и оцелелите, и разрушените вече сгради чрез своите архитектурни заснемания. |
|
|
Георги Божилов - Слона, с 33 открива "Червеното пони" |
|
|
|
Автор Антон Баев  17 декември 1967-а. Студено, но не повече от обикновеното за Пловдив.
Една къща в Стария град свети, чуват се гласове и музика. Джаз, истински джаз. Начо Културата е наредил 33 акварела на Георги Божилов - Слона, в "Червеното пони", галерията още не се казва така. Тя е безименна, защото това е първата изложба в Стария град. По това време Слона е при Катето Паскалева в Толбухин (Добрич), където тя играе в местния театър. Трябваха им пари, спомня си Начо, и аз направих изложбата. И до ден днешен имам два-три акварела от нея. На откриването е самият Златю Бояджиев. Освен художниците се изсипва и цялата Младежка сцена към пловдивския театър. Професор Георги Кънев, сега ректор на Академията за музикално и танцово изкуство, донесе един грамофон и плоча, на която Антъни Куин декламира нещо, слуша се джаз. Имаше и една тетрадка, в която всеки драска, каквото му дойде, а на пода - огромен съд, в който е виното, спомня си Начо. |
|
|
Самотният ездач на "Червеното пони" |
|
|
|
Автор Антон Баев  Половин Пловдив и цяла България знаят кой е Начо Културата. Другата половина от Пловдив се прави, че такава фигура няма. Това си е за нейна сметка, казва човекът, който построи Старинен Пловдив и го насели с духовете на Маркес, Светлин, Слона, Ди Киро, Коцето Павлов, Любо Левчев и всичко, което е оставило своя драскотина по българското небе. Да, той е на 75: но мъжът е на толкова, на колкото се покаже, а жената - на колкото каже, смее се Начо.
С черен панталон и черна риза, стил "късен Пикасо", той вади от хладилника оригинален "Тийчърс", с който се подкрепя, докато не говори по телефона. Неговият номер е от най-често избираните в Пловдив. Всъщност аз имам стотици приятели в София и в чужбина и само няколко в Пловдив, признава Атанас Кръстев. Май са останали четирима. Той не се срамува да каже, че е дошъл от Асеновград, че родът му е преселнически, че е влязъл в културата с ботушите на бивш военен. |
|
|
Начо - In my mind |
|
|
|
Автор Антон Баев 
Преди месец попитах племенника му кога умря Начо. Не за датата - нея я знам, - за годината. Иван каза, че този ноември ще станат две години без Начо. Не повярвах. Имах чувството, че Начо го няма поне от няколко години. За човек, който работи във всекидневник, времето не просто лети, то излетява. А времето на Начо си стоеше все там - на върха на Трихълмието. За първи път изпитах чувството, че моето - че нашето време - си отива, а неговото е спряло като стрелка на развален часовник. Тогава разбрах, че моят вътрешен часовник има необходимост от подобна стрелка. Вечна стрелка. Извадих батерията и спрях часовника... През септември '97-а за първи път изпитах потребност от реставрация. Усетих изведнъж - като полъх от невидимо крило - да минава през мен оня свръхестествен свят на майстора-реставратор. Ужасяваше ме скоростта, с която самосвалите на съвремието изсипваха ремаркетата с пясък върху все още живите пловдивски торсове. Това не беше опит за съхранение, то бе убийство без съд и присъда. |
|
|
Пловдив през погледа на Никола Начов в 1879 г. |
|
|
|
Автор Хюсеин Мевсим, АНКАРА Без съмнение, Никола Начов е колкото интересна, толкова и – за съжаление! – непозната фигура в българската културна история. Биографията му е повече от скромна и може да се побере в няколко изречения: Роден в Калофер през 1859 г., той твърде малък остава кръгъл сирак и израства в семейството на дядо си по майчина линия. Завършва гимназия в Пловдив, след което дълги години учителства в различни места, а в края на живота си работи като библиотекар в София. Умира в 1940 г.
|
|
| << Първа < Предишна 1 2 3 Следваща > Последна >>
| | Резултати 11 - 15 от 15 |
|
|
