Автор Антон Баев

През 1974-а се откриват половин дузина обекти в Стария град. Единият е къщата "Хиндлиян", другият - занаятчийската улица "Стръмна", третият - къщата "Павлити", четвъртият - "Пълдин"...

Времето на кмета Парикян е звездното за Стария град. Разбира се, 1974-а беше и 30-годишният юбилей от Девети септември, добавя Начо с усмивка.

Първо съборихме една масивна триетажна постройка на ул. "4 януари" 5 - точно където е крепостната стена. Беше в началото на 70-те, може би '73 - '74-а.

Кметът Парикян даде зелена улица на бутането. Съборихме и съседната сграда на ул. "Витоша" 2, за да разкрием акрополната стена на древния Филипопол.

Сега тази стена е по цялото протежение на малката улица "Витоша".

Според архитект Христо Пеев Хиндлияновата къща е строена между 1835 - 1840 г. Обявена е за национален паметник на културата. Това я спасява от претенциите за реституция от страна на бившия областен управител в средата на '90-те Арменак Кантарян.

Автор Антон Баев

Левчев: Без Начо няма Стария град

Ние още бяхме в пристройката на "Недкович", макар че къщата бе готова. Аз го поразведох из Стария град. Оказа се, че като дете той бил раснал някъде в покрайнините на Трихълмието, и си мислеше, че познава града.

Трябва да призная, казва Начо, че Парикян не се запали веднага. До момента, в който почна да води гости. Реакциите на чужденците му отвориха очите.

Точно тогава заминахме с един "Мерцедес" за Гърция на обмяна на опит. Парикян, аз, арх. Здравко Василков и Митко Чакалов, шеф на "Балкантурист". Като се върнахме, Парикян беше вече готов старши научен сътрудник по археология. И ми казва: "Начо, дай сега да правим нещо!"

Разкопахме стадиона на Джумаята. Тогава тръгнаха едни приказки, едни клюки. Защото променихме изцяло комуникациите. Дотогава оттам минаваха тролеите. Но Парикян застана зад нас. И повече нямах никакъв проблем.

Автор Антон Баев

Създаването на Управление "Старинен Пловдив" е идеята на идеите ми. Всъщност това бе моята измишльотина, казва Начо Културата. Годината е 1967-а. Тогава бях редови инспектор по културата и се занимавах ресорно със Стария град. Такава ми беше длъжността от 1954-а та до 1969-а.

Когато се реши да се създаде управлението, първо се направи един Национален комитет за ускорено изграждане на Стария Пловдив. Председател му беше Лъчезар Аврамов. Вътре влязоха всички пловдивски шефове и някои пловдивчани на възлови постове в София.

Мен въобще не ме бяха писали, но идеята си беше моя, казва Начо. Аз я бях разработил, аз бях правил докладната записка, която излезе от името на ОК на БКП. Първо мислех за щат от 10 души, дадоха 4.

По това време се беше създало твърде негативно отношение към мен. Кмет бе инж. Коста Куманов. Тъкмо се бяхме скарали за нещо. Но аз съм се карал с всичките седмина кметове, с които съм работил.

Автор Антон Баев

Балабановата къща - емблемата на Стария град, не може да бъде обявена за паметник на културата, но са и несериозни претенциите за лична собственост. Тя е строена на празно място от 1974-а до 1980-а, разказва стопанинът на Стария Пловдив Атанас Кръстев - Начо Културата.

Глупостите, които напоследък се разправят и вършат около тази къща, го предизвикват да говори.

Жестоко болно ми е, като виждам сега как някакви самодейни изложби се правят в Балабановата къща, казва Начо. Аз го смятам за кощунство. Това е един дом с такова духовно извисяване, че не може да отваря врати пред самозванци и маниаци, произнася Начо и отпива горчива глътка уиски.

Къщата получава името Балабанова едва при възстановяването си през 1980 година по книгата на архитект Христо Пеев "Пловдивската симетрична къща". Оригиналната се е наричала Хаджиламша и е строена около края на ХVІІІ и началото на ХІХ век.