Автор Антон Баев

През 1974-а се откриват половин дузина обекти в Стария град. Единият е къщата "Хиндлиян", другият - занаятчийската улица "Стръмна", третият - къщата "Павлити", четвъртият - "Пълдин"...

Времето на кмета Парикян е звездното за Стария град. Разбира се, 1974-а беше и 30-годишният юбилей от Девети септември, добавя Начо с усмивка.

Първо съборихме една масивна триетажна постройка на ул. "4 януари" 5 - точно където е крепостната стена. Беше в началото на 70-те, може би '73 - '74-а.

Кметът Парикян даде зелена улица на бутането. Съборихме и съседната сграда на ул. "Витоша" 2, за да разкрием акрополната стена на древния Филипопол.

Сега тази стена е по цялото протежение на малката улица "Витоша".

Според архитект Христо Пеев Хиндлияновата къща е строена между 1835 - 1840 г. Обявена е за национален паметник на културата. Това я спасява от претенциите за реституция от страна на бившия областен управител в средата на '90-те Арменак Кантарян.

Самият терен е на тераси. Това прави дворния ансамбъл необикновен. В него има мааза и стопанска сграда, в която влизат лятна кухня и пералня.

"Хиндлиян" е на два етажа. На първия има четири стаи, като последната - тази към банята, е малка, и един по-скромен хайет. На горния етаж стаите са пет с огромен хайет.

Същинският разкош обаче тук са живописваните дървени тавани и стени. Ето я стаята-фенер, в която всичко е прозорци, освен южната страна. Панорамите по тази стена напомнят нещо истанбулско. В алафрангата на съседната стая, която е боядисана в жълто, е нарисуван Александрийският фар, той е изчезнал. От едната страна на алафрангата е Петербург, от другата - Мостът на въздишките във Венеция.

В другата стая, която е във виолетови тонове, в самата алафранга, е изрисуван малък откъс от Атина; от едната му страна е Люксембург, от другата - Стокхолм.

Кои са художниците? Имената им се знаят. Единият е от италиански произход - Мока, другият - Мавруди. Кое е на Мока и кое на Мавруди, обаче е трудно да се каже.

Преди реставрацията й къщата се е ползвала за какво ли не. В началото е била пансион, а след това - жилище за емигранти. Хайетът и големите стаи дори са били преграждани, за да съберат повече семейства.

Ние заварихме къщата, когато в нея и в пристройките живееха 23 фамилии, спомня си Начо. Това е в края на 60-те, в разцвета на народната власт. Животът им беше ад, да не говорим за къщата. Тогава ги извадихме и настанихме в апартаменти. Бяха невероятно щастливи.

При реставрацията е запазена автентичната конструкция - дървенопаянтовата. Само на приземния етаж е отлята плоча. В избата обаче е копано. Там направихме четири ниши, изписани великолепно от Коста Форев, бог да го прости!

   Начо твърди, че цялата работа е глътнала 6-7 години - до 1974-а. Снети са девет пласта боя от стените, за да се стигне до стенописите на Мокълти и Мавриди.

На едно място срязохме пластовете до дъно, за да се видят всичките бои през годините. Всеки бе боядисвал различно. Получиха се цветовете на дъгата, казва Начо. Това място се пази и досега.

Аз, продължава Начо, купих две китайски вази от ХVІІ век от едно семейство - Филипови се казваха. Тия вази са принадлежали на Петър І и идват в Пловдив от Русия. По време на революцията са взети от белогвардейско семейство, което, бягайки от огъня, прекосява Черно море и отсяда най-напред в Цариград. През 1922-а обаче решава да замине за Париж. Тогава белогвардейците минават през Пловдив, закъсват за пари и продават вазите на Филипови. Сега те са цяло състояние и си стоят в "Хиндлиян", казва спасителят на китайските вази.

Къщата стана великолепна и дразнеше апетитите на много отговорни фактори от София, продължава Начо. За да я запазим за Пловдив и не дадем ключа на някой измислен шоп, я обявихме за къща на ОК на БКП, макар че те никога не я ползваха.

По това време обаче изгрява звездата на Петко Данчев, кандидат-член на Политбюро. Не знам кой го е водил и какво е правил тук, но взе, че си хареса "Хиндлиян" за дом, казва Начо. Тогава ме извикаха в градския комитет на партията и ми казаха: "Слушай, той сега оглавява една институция, която си е малко министерство с потенциал да стане нещо голямо. Харесал си е "Хиндлиян" и трябва да му дадем ключа, защото имаме много голям интерес от него".

Начо се опитва да обясни, че къщата трябва да остане отворена за пловдивчани и за гостите от света, а не да се превръща в харем на някой фактор. Обаче напънът е огромен. Стига се до първия човек в Пловдив тогава - Иван Панев.

Панев звъни на Начо. Получава следното обяснение: "Извинявайте, др. Панев, обаче цялата работа е да има някой ключ от къщата. Ако става дума да я ползват за протоколни неща, винаги могат да влязат и в "Недкович", и в Балабановата. Но тук работата е друга".

Панев проявява разбиране и иска от Начо докладна записка по случая "Хиндлиян". Тази записка се пази, тя спасява къщата.

Първият пак звъни на Начо и му казва: "Цялата работа се отменя, обаче ще им намериш една по-малка къща".

Начо им дава сградата, която сега е на ул. "Константин Стоилов" 51 - срещу управлението. Това всъщност е последната къща, която направихме, казва той.

Тази сграда сега е един малък хотел.

Коментара (1)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар