|
Автор Антон Баев  Антон Баев Да-а-а! Тазсутрешната оперативка ще я започнем с това, че станахме на два месеца. А хубавото на online-изданията са, че растат не само пред очите на читателите, ами и в техните ръце. Получават усмивки и шамарчета от тях, закани и възгласи на радост: изобщо олелията е пълна. Впрочем олелия е другата дума за пълнокръвен живот. Ето – и нашият форум вече роди първите си постоянни (главни) герои. Сред тях несъмнено забелязвате демократа, брезовата горичка, тревичката, родопчанина, иван чомаков, ветеринара, истината, настоящия журналист, както пенсионирания и бъдещия, и т.н. И те като всички бебета крещят и плачат, смеят се и намигат, наакват се и се напишват, та да стане олелията истинското лице на живота. Вярно, грубостите и нецензурните изрази във форума ни идват в повечко: едва ли един родител така обижда децата си, а дори и да приемем, че не са негови – едва ли говори по този начин със съседските хлапета. Но какво да се прави: свободата има и това свойство, че развързаният роб бърза да се напие, опияни (от себе си) и да обругае (чии ли?) oковите. Да-а-а! Бавно, но няма друг вариант да се тръгне към Европа, освен по пътя на свободата. Няма друг вариант да се премахнат границите освен чрез глобалната мрежа. Ако влезете във форума на кой да е европейски електронен всекидневник, няма да откриете цинизмите, които пълнят bg изданията. Но аристократизмът на Щастливеца и нищо друго не може да помогне на бай ви Ганю да се поокултури. Ще блъска, ще псува, ще кръвясва, пък ще утихне: всяко нещо в живота утихва, опиянението от свободата да бъдеш анонимен – също.
И все пак – по-добре анонимен глас отколкото безгласно име! Затова създадохме plovdiv-online. Затова ви благодарим, че ни четете и ни пишете. При това свободно, нали така се разбрахме? Ние държим на обещанието си. Тъй че, скъпи читатели, радваме се с вас, че се учим на свобода. Ето – след А идва Б, после другите буквички... Приемаме с усмивка размаханите срещу нас пръсти на журналиста, горичката, тревичката, демократа, иван костов, иван чомаков и т.н. прелюбопитни герои. Отнасяме се с нехайството на великия Щастливец към слухове и подозрения кой защо и как ни е създал. Едни ни припяват: „Вас червеното знаме роди”, други „Мъни, мъни, мъни”, трети... и т.н. Нас ни роди идеята за свободата. Впрочем – както и вас. Свободата е взаимност и взаимно уважение. Това го казва Щастливеца. А какво казва бай ви Ганю? Ех, каквото и да казва, времето ще го отмие. Благодарим на първите, които ни подадоха ръка: фирма „Сарис” – с офис, който вече им освободихме, преводаческа къща „Скрипта” – с първия банер, КЦМ – с първия дългосрочен договор, „Международен панаир Пловдив”, „Оберонбау”, агенция „Континентал” – с техника, Виктория груп, Съюза на инвеститорите в туризма, „Експотим”, с които стъпихме на автоизложението във Варна... Прегръщаме ги сърдечно. Никой от тях не е поискал лицеприятни нему информации и plovdiv-online не ги обещава никому. Мнозина и не поеха подадената от нас ръка. Но животът си тече, олелията кипи, макар да иде есен, а в нашата малка редакция писна първото невиртуално – истинско – бебе, Алекса, третата дъщеричка на кореспондентката ни в София Живка Ангелова. Ха! И това ако не е новина за първа страница! Оперативката приключи, хващайте мишките и клавиатурите!
|