|
Община и държава се съюзяват в рушенето, вместо да градят заедно Археологическият подлез е пример за европейско отношение към богатството на града. „Лукойл” обеща 1.5 млн долара за Альоша и Бунарджика. Това е всичко, сторено за 17 години за наследството от няколко цивилизации, завещано на пловдивчани от историята и шанса им да живеят върху пластовете й Автор plovdiv-online  Археологическия подлез, водещ към понеделник пазар, реставриран образцово с американски пари от концесионера Жорж Трак, е пример как Пловдив трябва да съхранява уникалното си подземно наследство. Уви, за 17 години – единствен пример.
Наскоро петролната компания „Лукойл-Нефтохим” обеща да финансира с 1.5 млн. долара цялостното възстановяване на парк Бунарджика и паметника Альоша. На 5 ноември т.г. Альоша става на 50 г. Бунарджика, където, както пише Никола Алваджиев в знаменитата си книга „Пловдивска хроника”, навремето са се събирали на пикник почти всички фамилии на тогавашен Пловдив, днес е опасно за разходки място. Особено след заник слънце. Бунарджика е пример за отношението ни към природното, а не историческо наследство. То е същото – същетание от нихилизъм и непукизъм. Кой е виновен? Кой трябва да се грижи за историческото и природно богатство на града? Отговорът е уж прост, но всъщност заплетен.
Общината и държавата са почти в непрестанна война кое на кого е и кой какви пари би трябвало да даде. В резултат – нито общината, нито държавата развързват кесии. рlovdiv-online публикува поредицата си „Стария Пловдив”, в която разказахме как се е действало допреди 30 години – в Стария град, трихълмието, сърцето на полиса.Лъжа е, че сега времената са други. Уви, други са хората. А всичко зависи от хората – тези във властта и тези, които ги избират. Ето защо plovdiv-online открива форум за свободни мнения какво, кой и кога да направи нещо за реанимация на това едва тупкащо, но все още живо сърце – Стария град, Главната улица. Очакваме вашите идеи във Форума ни, както и отделни публикации за рубриките ни Разкопки, Главната улица, Стария Пловдив. Небеттепе – тази любовна земя, както Атанас Кръстев – Начо Културата, несменяемият кмет на Стария Пловдив, наричаше най-високата точка на Трихълмието, е оградено с мрежа като концлагер. Зад нея се виждат бурени, бирени бутилки, презервативи и страници от стари вестници. Разкопките тук стартират преди повече от 30 години (Виж поредицата Стария Пловдив в plovdiv-online) и си остават кажи-речи на същата кота. Акрополът е обявен за паметник на културата и законът директно го хвърля на грижите на държавата. Общината пробва концесия за Небеттепе, но сгази лука. И така Акрополът е замразен, достъпът до него блокиран като вход на концлагер, а чуждите туристи се пулят как може тази историческа разкопка, от която се вижда и цял Пловдив да стои в такова окаяно състояние. Чакаме идеите ви за Небеттепе – любовната земя на Пловдив. Община Пловдив влезе в съда по други две дела – за Римския форум до Централна поща, и за раннохристиянската базилика до Католическия храм на бул. „Мария Луиза”. И двете уникални съоръжения са паметници на културата. Римските мозайки на базиликата не могат да се видят ни от пловдивско, ни от чуждестранно око, защото са скрити зад барака тип частпром. Дали нещо не е и изнесено, едва ли може да се каже със сигурност, след като обектът не се охранява от години. Държавата съди общината за незаконна продажба на терена около базиликата. Делото е заведено от предишния областен управител Гьока Хаджипетров. Краят му не се вижда, макар Хаджипетров вече трета година да не е областен, както не се вижда нищо и от най-голямата римска базилика, датираща от V век, на Балканите. Чакаме идеите ви за Базиликата. Римският форум до Централна поща е най-коментираната в пловдивските медии тема поради отново оспорвана в съда концесия на общината. Осем години след като бе обявен за паметник на културата, Римският форум беше продаден от общинските съветници по идея на кмета Чомаков без търг и конкурс. Стратегическият инвеститор се оказа австрийска банка, маскирана зад частна фирма. След като сделката бе блокирана в съда, собствениците набързо препродадоха имота на други три фирми – всичките пловдивски и всичките от строителния бранш. Това са фирми на известните под тепетата предприемачи Христо Чиплаков (в една от кооперациите на строителния бос синът на кмета Чомаков си купи луксозен апартамент), Валентин Кънчев и Пламен Панчев, собственици на гиганта „Сиенит”. Окръжният съд обяви договорът за продажбата на Форума за незаконен. Кметът обжалва пред Апелативния съд, решението се чака, а невероятната находка до Централна поща е зарита с пясък върху който пикаят кучета, спят просяци и днешни наследници на историческото минало на Пловдив си хвърлят отпадъците от закуски и минерална вода. Чакаме идеите ви за Римския форум. Източната порта на Филипопол прилича на пейзаж от граничещите с плажната ивица по южното Черноморие земи на собственици, включени в природен парк Странджа Сакар. Този природен парк стана известен, след като куп екозащитници надигнаха глас срещу евентуална смяна на земите и връщането им в регулация, което би развързало ръцете на собствениците за наливане на бетон по единствената незастроена монолитно част от българското крайбрежие. Защо обаче никой в Пловдив не вдига глас за Източната порта? Това е главната артерия на сърцето на Стария град в началото на хилядолетието – далечните II-III век? Или трябва да си внесем природозащитници и ценители на древността отвън? От София? От Варна? От Европа? Дори от Япония? Как да съживим Източната порта? Кой да го стори? Сезам, отвори се! Пишете ни във Форума. Ще остане ли тя все така буренясала гледка към близката ромска махала? Като паметник на културата, Портата е собственост на държавата, но като пловдивчани ние имаме право да кажем – що за собственик е този, който не си, хайде не грижи, но дори наглежда собствеността. Реставриран, но мъртъв, ненаселен с културен живот, е Одеонът - откъм северния край на Централна поща. Малкият амфитеатър бе помпозно открит след реконструкция с пари на фондация „Левентис”, от тогавашния президент Петър Стоянов. Концертът обаче беше трудно поносим – не поради изпълнителите, разбира се, а защото никой така и не се бе сетил да помисли за начин на обезшумаване на грандиозния автомобилен поток, който минава през подлеза на пощата – току под сцената на Одеона. Какво да се прави, една идея да реализираме, все ще си оставим ръцете. Вашите идеи как да се насели Одеонът, чакаме също във Форума на plovdiv-online – секция Идея за Пловдив.
 |
Разкопки 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар