Свещеник Радослав Паскалев 

Кученцето Мима, осакатено от нас!

Исках днес да говорим за Възкресението Христово, за настоящата неделя  - Томина, но една снимка не ми дава мира вече десети ден.

Снимка, която обикаля из цялото интернет пространство, снимката на едно обезобразено живо същество, кученцето Мима.

Тази снимка се превърна в най-зловещата великденска картичка на нашето обездуховено общество.

Снимка, която показва до какви нива е стигнало разграждането на човешкия ни морал, а да не говорим за вяра.

И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски (Евангелие от Матея, 21)
Свещеник Радослав Паскалев 
Бавно и продължително се приближавахме към този ден. През дългото пътуване наречено Света Четири десетница - Велик пост.

Време, в което се опитвахме да отворим заялите врати на своите собствени сърца, в които да приготвим място за Бог. Опитвайки се да изречем думите: "Господи помогни ми!"
Онзи Бог, който отричахме, гонехме, хулехме, Бога, който не пускахме в живота си. А той - нашият живот, се превърна в амалгама от жалки амбиции и порутена духовност. Душите ни изпитват студ и самота.
Често си задавам въпроса: Иска ли Бог отново да влезе в живота ни, да го освети, да го преобрази?

Защото, повярвайте ми, ние обезобразяваме всекидневно божественият образ вътре в нас.

Отец Радослав Паскалев 

Както историята показва, мъченичеството – е най-ефективната  мисионерска работа. Чрез  примера на мъчениците, стотици езичници са обърнати  към Христа. Лоялността към смъртта на мъчениците е по-голяма  от всички  валидни аргументи.

Животът на светците ни показват  много примери на извънредна и свръхестествена лоялност към Бога, лоялност сред не-човешкото страдание. Много от светците, които ние днес почитаме,историите за тяхната смърт, които днес слушаме ни се струват  много измислени.

Например, фактът, че мъченици са оцелели след смъртта или, това че от отрязаните им глави  течеше кръв като мляко, или че, в сърцето на Игнатий Богоносец бяха думите "Исус Христос"звучат днес някак странно.
Но къде е недоверието към  биографичната  информация?

Кой съм аз в Църквата? За енорияша и свещеника? За кого да се молим? Нека поговорим за това
Отец Радослав Паскалев

Армията е силна не само  с най-новите си  технологии и интелигентни стратегии. Най-силната и най-важна връзка в армията - това е войника, редови, обикновен войник, от чиято смелост и военни умения зависи борбата и  способността на армията.

Той може да изглежда безличен, защото просто е  един от многото, чийто гроб след тежки боеве остава незнаен. Но  той не е  безлик.

Този пример за армията, ни е  нужен като отправна точка. От този пример е най-добре да продължим напред, да поговорим за Църквата.

Тъй като апостол Павел, който призова християните за духовна битка, и вида на духовното оръжие го сравни с оръжие на римски войници,а  Климент от Рим,  оприличи  Църквата на подреден и дисциплиниран военен ред . То Църквата възприе този ред.

Тя, разбира се, не е съставена само от „войници”. Тя е невеста на своя Младоженец, и е лозе което има божествен корен, и тялото на Христос, и  обществото словесни духовни овце.

Отец Радослав Паскалев 

В деня когато Иисус Христос беше разпнат, освен неговата смъртна присъда, бяха изпълнение още две. (Лука 22:32-33).

И с него караха и други двама които бяха злодейци, за да ги погубят. И когато стигнаха на мястото наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците единия отдясно Му, а другия отляво.

На Голгота, "хълмът на черепа" (лобното място) бяха издигнати три кръста. Освен Иисус, там бяха разпнати още двама души. За разлика от Иисус те бяха справедливо осъдени криминални престъпници.

Свети евангелист Лука ги нарича злодейци.

Първолета Маджарска 

Нека започнем с това, че е единствения празник, в който хората не се разделят на групи (богат-беден; българин - или др. етническа принадлежност; мъже-жени; стари-млади и т.н.).

Отец Радослав Паскалев 

Налице е привлекателната  простота на две думи за това как да се  избегне строгия и неизбежен Съд на Бога. Те са познати, те се знаят, включително от тези, за които четенето и изслушването на Евангелието не е основен поминък на живот.

Това са думите: "Не съди, за да не бъдеш съден". Или - едно и също нещо: "Както съдите, така и ще бъдете съдени, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери." Значението на втората дума е първостепенно чувство на душата, защото ако сте намалили силата на тежестта за греховете на другите, тогава се осмелявате да се надявате на милост за себе си от Бога.

Архиепископ Аверкий Таушев
Превод от руски отец Радослав Паскалев

Христовата Църква

Принадлежим ли на Христовата Църква?

Този въпрос има много дълбок смисъл. Когато дойде антихриста ще “признае” и ще “узакони”, а по този начин и ще овладее външната страна на Православната църква – нейните традиции, изкуство, догматика, канони, познанията за литургическа чистота и апостолското примство. Затова външната принадлежност към Църквата и верността към традициите – макар те да са необходими за всеки, който желае познание за православната Истина и причастност към пълнотата на нейната благодат – не дават “гаранции”.