|
Автор Антон Баев  Едно 17-годишно момиче от Бургас е намерило най-точния път към поезията.
Искам само себе си да чувам – този стих на Лиляна Чернин показва, че тя вече е намерила своята пътечка към истинската лирика, защото лириката е чудесното и трудно изкуство да чуеш себе си. Не толкова да чуеш другите, а тъкмо себе си, и по-точно – онова в теб, което е различното, твоето, невъзможното да бъде сбъркано с друго. Това е автентичният език на лириката. Лириката е една, но езиците й са много и всеки поет открива своя собствен, ако наистина е заслушан в себе си, ако – както казва Иван Цанев – По-малко говори, по-малко говори и ако можеш – истината само. Когато ми попаднаха стиховете на това бургаско момиче, те ми заприличаха на късчета от разпаднала се поема. Помъчих се така да ги сглобя, че първата й книжка да заприлича тъкмо на поема. „От другата страна на небето” на Лиляна Чернин всъщност е именно поема, защото миниатюрите вътре си говорят помежду си, заслушани в себе си, те говорят на езика на една млада поетеса, която е успяла да избяга както от модни влияния, така и от старомодни увлечения. Лиляна пише така, както чува себе си, нещата около себе си. Ако сянката знаеше колко страшно е в светлото, щеше ли още да бяга след мен? Ето ви входът към тази поезия-пещера.
Сянката – тази типично романтическа щампа – е добила друго измерение тук. Преследващото те е обречено да бъде с теб и от светлата, и от тъмната страна на небето. Защото то е теб самия. Защото ти си него. Дали ще го наречем алтер его, другото аз, или онова елфче, което отхапва от тялото ни „част по част”, по-добрата ни половина, която се опитва да се слепи със самите нас в един обречен опит да си възвърнем античната представа за цялост? Вероятно са хиляди начините, по които поезията изразява тъкмо това чувство за изгубената цялост. Лиляна е открила своя начин да се себеизрази – чрез фрагмента, чрез сегашното време, в което протича поезията й (тя почти не използва минало време в стиховете си), чрез уловените и препарирани мигове вечност в онази страна на Юга, в която Ще се излюпя в шепите си и ще литна! – защото синята птица на поезията се излюпва от самата себе си, защото поетът е родител на себе си, един вълшебник със захарен памук в ръка, газещ крайбрежните локви като „сантиментален удавник”, изпращащ писма в бутилки, които пак при мене ще се връщат. А пристанът ще е далеч, невидим... В тази тъничка първа книжка Лиляна е побрала най-важното – „ Намерих шестото си чувство/ на седмото небе” – тя е успяла да изкачи небесата на поезията, да откъсне своите думи и ни ги донесе долу или горе, все едно – защото винаги поезията ще е „от другата страна на небето”, защото винаги тя ще се пише като писмо до поискване, а ще се изпраща като отворено писмо и може би ще срещне своите читатели със стих като този: Луната се разсъблича и хвърля дрехите си на бездомните. А те си мислят – падащи звезди! И лека нощ си пожелават всички. Нека пожелая на Лиляна пътуването й в поезията да е дълго като далечно плаване, като плаване без пристан, защото – както самата тя вече е усетила с шестото си чувство – важен е пътят, а не пътникът, важно е вървенето, а не целта. Важно е не говоренето, а слушането. И особено важно е – да чуеш себе си! __________________________________________________________________________ *Лиляна Чернин. От другата страна на небето. П: ИК Хермес, 2008. Стихосбирката е спечелила Националната литературна награда „Хермес” за първа книга на автор до 25 г.
 |
Манускрипти 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар