Българи са пращани на заточение в либийския ад и преди век и половина

Автор д-р Хюсеин Мевсим,  Анкара

През последните години, във връзка със сърцераздирателната драма на петте медицински сестри и палестинския лекар в Либия, в съзнанието на българите градовете Триполи и Бенгази се превърнаха в географски топоси, предизвикващи зловещи асоциации.

Впрочем точно преди 130 г., в самото навечерие на Руско-Турската война, група българи също попадат и прекарват около една година в затворите на Бенгази и Триполи, и тъй като сравнението с днешния ден и актуалното събитие с освобождаването на медицинските сестри се налага от само себе си, човек неволно констатира, че през това време твърде малко неща са се променили.

Подробностите отпреди 130 г. узнаваме от съвсем миниатюрната книга «Спомени от Триполи и Бенгази (1877-1878)», отпечатана в София през 1911-а, чийто автор Петър Станчев, бидейки главен учител в поддържаните от Екзархията български училища в Одрин, с обявяването на споменатата война е арестуван, набързо осъден от военния съд на смъртно наказание, което благодарение на застъпничеството на султанския извънреден комисар, член на Върховния държавен съвет на Османската империя Стефанаки бей от Тулча, се заменя с доживотно заточение във Феззан, пустинна област в юго-западните предели на днешна Либия, която от средата на XIX век е място за заточение за извънредно тежки престъпления. Интересно е да се изтъкне, че и днес названието на областта продължава да фигурира в различни турски фразеологизми със значение на силно отдалечено и изолирано място, откъдето няма как да се завърнеш жив. Заедно с Петър Станчев на това наказание са подложени още петима българи, които след Одрин са изпратени в Цариград, и след кратък престой в местната тъмница, оковани във вериги, са качени на парахода «Османие» за о. Крит.

На тази дата преди 81 г. се учредява „Пловдивски Спортклуб”

Автор Ангел Ангелов

Във времената до 1944 г. всеки български спортен клуб официално e учредявал свой клубен празник - разбира се, това положение се отнасяло и за спортните клубове на Пловдив. Някои от тях тържествено отбелязвали годишнините от кончината на патрона си – Васил Левски, Христо Ботев, Петър Парчевич; други избирали за свой празник деня на някой християнски светец – който по някакъв начин символично се свързвал с клуба. Така, Гергьовден бил празникът на спортния клуб “Тракийска слава”, а Петровден – на “Пловдивски Спортклуб”. Именно за втория ще стане реч по-долу.

“Пловдивски Спортклуб” e основан през лятото на 1926 г., избирайки – наред с клубните цветове и наименованието си, свой патронен празник. Спрял се на Петровден – 12 юли по стар стил. Всяка година на тази дата членовете на клуба устройвали специални чествания, протичащи с особена приповдигнатост и тържественост. Текстът по-долу отразява честването на патронния празник (12 юли) и на първата значима годишнина от основаването на клуба – десетата. Публикуван е в пловдивския в. “Воля” няколко дни след Петровден, 1936 г.

Колкото до “Пловдивски Спортклуб”, то негов исторически продължител днес е клубът “Локомотив” Пловдив.

Пътепис от Иван Вазов

Да, бисер рядък, неоценен прилично от нас, пренебрегнат доскоро, даже не наш. От памтивека - още от Аспаруха, който пръв го превзе от византийците, тоя български град Варна, така чудесно кацнал на черноморския бряг, над зелените талази, е бил чужд град, с физиономия чужда, с интереси чужди, с душа чужда.

И българинът, който пръв път посещава Варна, под влиянието на първото впечатление ще си каже поразен и наскърбен:

- Това на е български град, тук няма българи!

Автор Владимир Янев

В края на ХVІІІ и началото на ХІХ век в големия ориенталски град се установява бързо нарастваща група енергични хора от близките родопски села и най-вече от подбалканските градове Копривщица, Клисура, Калофер, Карлово, Сопот, Панагюрище. В Пловдив стопанската и търговската предприемчивост на тези българи намира по-големи възможности за реализация. Разбира се, те са изправени пред множеството препятствия на закърнялата феодална система в Османската империя, поддържана чрез султанския абсолютизъм, верския фанатизъм и насилничеството във всички области на живота.