Автор доц. д-р Владимир Янев 

В историята на България 60-те години на ХХ век са свързани с отхвърлянето на политическите и естетически норми, характерни за епохата на сталинизма. Проявяват се и определени процеси на децентрализация, облагодетелствали пловдивската културна общественост. Така за начало на модерната литература, създавана от родените или трайно свързаните с града, може по-определено да се говори от това десетилетие.

Тогава се открива Държавно издателство “Христо Г. Данов” (1960), започва да излиза литературният алманах “Утро над Тракия” (1961; от 1970 – “Тракия”), прераснал по-късно в авторитетното списание “Тракия” (1972–1997). Издателството и списанието изиграват изключително важна роля за изявите на пловдивските писатели. Повече място на тяхното творчество отделят всекидневникът “Отечествен глас” (1944–1996, в последните години “Глас”) и седмичникът “Комсомолска искра” (1959–1989; до края на издаването си през 1991 г. – с името “Искра”). С популяризирането на новите литературни явления се ангажират радио Пловдив и откритият по-късно телевизионен център. Дружеството на пловдивските писатели заема сериозно място в духовния живот на града, а откриването на филологическа специалност в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” през 70-те години привлича вече изявени и много млади литературоведи. С университета е свързан пътят на множество талантливи автори.

Градът има и своите извънофициални ориентири. Емблематичен интелектуалец е д-р Тодор Янчев, отличаващ се с широк кръг от интереси: хоров диригент; активен ценител на литературата и изкуството; киноман, привлякъл към Пловдивския киноклуб редица млади хора, режисъор на близо 250 документални филми по собствени сценарии. Открояват се язвителният литературен и художествен критик Олег Кирилов, Азаря Джалдети (1923) – дългогодишен преподавател по психология, автор на публикации и учебници в тази област, философът Лазар Лазаров (1933), популярна фигура в Кючук Париж, днес автор на новаторското изследване “Българи – име и произход. Проблеми на българската история” (2004) и множество неиздадени ценни трудове. Помнят се от специалистите изявите на музиканта и историка на пловдивския музикален живот Аврам Литман (1903–1994), оставил множество изследвания върху музикалния живот на града; на бойкия Ангел Христов (1925–1989) – автор на книгите “Опера и съвременност” (1969) и “Импресии. Контрапункти” (1972). Расте известността на Атанас Кръстев (Начо Културата; 1922–2003), покровител на пловдивските художници, легендата на Стария град. Тези и редица други хора изразяват модерната духовна аура на Пловдив. Сред тях е и Петър Кольовски (1935–1990) – публицист, изкуствовед, театрален критик, автор на сценарии и радиопиеси. Посмъртно излиза романът му “Кино за правостоящи” (1995) – проблемна, но позакъсняла във времето творба. Чест гост на бохемските писателски компании в града през 60-те години е прекрасният поет Иван Пейчев (1916–1976), живеещ тогава в Калофер.

Яворов и Дебелянов са бродили по калдъръмите на Стария град и поречието на Марица

Доц. д-р Владимир Янев 

Димчо

Непосредствено след Съединението гимназията се премества от предишното си място (запазеното в Стария град “Жълто училище”) в сградата, където се помещава и досега. Приема името “Княз Александър І” през 1885 г., а от 1946 г. се нарича “Димитър Благоев”. Днес, като наследник на великото възрожденско дело от 1868 г., с пълно право Националната хуманитарна гимназия “Кирил и Методий” носи имената на светите братя. И след Освобождението, и след Съединението преподаватели в нея са изключително образовани професионалисти. Те владеят по няколко езика, отличават се с активно гражданско съзнание. Доста от тях са оставили имената си в различни области на изкуството и културата, науката, обществения живот.

Автор доц. д-р Владимир Янев

Писателят Веселин Стоянов е голям възпитаник на Пловдивският университет (дипломирал се е 24 години след приемането му в специалност българска филология). Живее и твори в Казанлък –  град, който Веселин Стоянов не само не напуска, но пресътворява в книгите си с любов и майсторство. Столицата и по-претенциозните културни центрове не го изкушават – по това писателят напомня за Плутарх, който отвръщал на поканите да премине от родната Херонея в някой по-забележителен център: “Аз живея в малък град и не искам да го напусна, за да не стане той още по-малък”.

Петдесетгодишният писател “уголемява” своя град още с първата си книга – пронизаната от светла носталгичност “Шлагери” (1992; ІІ изд.–2002). Качествата на неговото писане – художествено функционална разговорност, увличащ ритъм на фразата, естествена метафорична наситеност и деликатна ирония, намират по-нататъшен израз в сборниците “Вечеря с Ангели” (1995) и “Сантиментална като пума” (1999). Междувременно журналистът Веселин Стоянов издава книгите с темпераментно ерудитски есета “Белите полета на спомена” (2000) и “Забравената уговорка с Бога” (2003). Няколкото драматични произведения на писателя разкриват друга страна от дарованието му – за жалост, все още неоценена по достойнство от съвременните български театрали.

“Аутопсия на Тялото” (2007) е сред събитията в съвременната българска проза.

Автор доц. д-р Хюсеин Мевсим