Автор Дияна Иванова

Една друга поличба и съдба се припознава в „щастието и рисунките”. Щастието и рисунките, които се запомнят чрез „моята скръб и моята история” – отправни точки към нечий друг свят. „После се влюбих и бях прокуден от този рай” – продължава същият автор. Ако перифразирам горното в ала Деян Енев, бих продължила така: „И после се опитах да порасна, но не успях да забравя козунаците на баба, попаднах в моргата на живота, проиграх комара със съдбата, неволно отнех гаджето на брат си и изчезнах с петачето в душата си....”. Изчезнах до момента, в който започнах да рaзказвам.

През 2007 г. излезе второто издание на 61 избрани разказа на Деян Енев – „Всички на носа на гемията”. На корицата на книгата Бойко Ламбовски пише, че Деян Енев се вълнува не от фактите, а от движенията на човешкия дух, които светят и мрачнеят зад тях. Как става това „светене и мрачнеене” на духа зад фактите – никак не ми стана ясно, докато четях. Добре, че мълча, когато няма какво да кажа.

Автор Антон Баев

Иван Странджев

Ще ми позволите малко думи за онова време, защото „Всичко това” е невъзможно да се освети без „всичко онова”, което е било, минава, но и ще бъде като спомен, като открита изпод руините на града отломка време. Няма как да разберем печалния тон на новата стихосбирка, без да видим фундамента, върху който стъпват тези поетически късове – пространствата и времената, през които преминават; асоциациите, които запечатват – или по-скоро се опитват да слепят – късовете от разбилата се на парчета поетическа амфора на Пловдив.

Автор Антон Баев

Едно 17-годишно момиче от Бургас е намерило най-точния път към поезията.

Искам само себе си да чувам –

този стих на Лиляна Чернин показва, че тя вече е намерила своята пътечка към истинската лирика, защото лириката е чудесното и трудно изкуство да чуеш себе си. Не толкова да чуеш другите, а тъкмо себе си, и по-точно – онова в теб, което е различното, твоето, невъзможното да бъде сбъркано с друго. Това е автентичният език на лириката. Лириката е една, но езиците й са много и всеки поет открива своя собствен, ако наистина е заслушан в себе си, ако – както казва Иван Цанев –

По-малко говори, по-малко говори

и ако можеш – истината само.

Когато ми попаднаха стиховете на това бургаско момиче, те ми заприличаха на късчета от разпаднала се поема. Помъчих се така да ги сглобя, че първата й книжка да заприлича тъкмо на поема. „От другата страна на небето” на Лиляна Чернин всъщност е именно поема, защото миниатюрите вътре си говорят помежду си, заслушани в себе си, те говорят на езика на една млада поетеса, която е успяла да избяга както от модни влияния, така и от старомодни увлечения. Лиляна пише така, както чува себе си, нещата около себе си.

Ако сянката знаеше

колко страшно е в светлото,

щеше ли още да бяга след мен?

Ето ви входът към тази поезия-пещера.

Автор Невена Кичекова, 10 клас, Гимназия с преподаване на чужди езици „Пловдив”

Съжалявам, че се забавих с писмото, но в училище ни юркат малко повече от нормалното. Смятат ни за роботи и то последна дума на техниката.
Прочетох книгата Ви. Хареса ми. Наистина! Има един филм - малко по-различен прочит на "Снежанка и седемте джуджета", който въртят често по Hallmark. Сетих се за него, докато четях "Stela Maris" заради имената на героите. И във филма джуджетата носят имената на седемте дни от седмицата - също като героите на Вашия разказ. Сценарият твърди, че родените в сряда са вечните песимисти, недоверчиви, леко глуповати и разсеяни. Аз съм родена в сряда, но не съм много убедена, че нещата стоят точно така. Дори да успея да се съглася за последните две качества, наблюдавайки себе си понякога, за първите две ще ми е доста трудно. Иначе за неделя съм съгласна - денят, който събира в себе си мъдростта на предходните. Спокоен, ведър и мил като Вашия Неделя, който първи се съгласява да приемат жената в къщата си.
А "Целувки за Анабел" ме привлече със своята (ако мога да си позволя това определение) странност. И страхотна абстрактност. И, разбира се, щастлив край. Харесаха ми планетите и звездите в главата на Анабел. Зачитайки се по-сериозно в разказите, може би успях да си обясня донякъде мотивите Ви за имената на героите...:)
Пратете ми на този e-mail редчетата, които напишете за юбилейния брой. Съжалявам, че звуча така императивно! Не Ви притискам - има доста време, но наистина ще се радвам, ако ни напишете нещо. Няма значение какво ще е, важното е да е от сърце!
Това е от мен. Весели празници и приятна почивка!

P.S. И аз харесвам много Джо Кокър! Също като Ема от "Женски празник".