Автор Дияна Иванова 

Романът „Майките” е не просто социално четиво, търсещо женската легитимност, а роман, чиято идея волно или неволно надхвърля предварителното и вероятно авторско планиране. Така е с интересните книги. Усещането ми е, че се прави опит да се легитимира самата идея за живот и смисъла му, а не просто самата жена в нейната невъзможност за достойно място в този мъжки свят.

Романът е наситен с герои-деца по на четиринадесет и възрастни около четиридесетте (майки и бащи). Явора е изключението (както и бабата на Калина), тънката граница и медиаторът – между това „тук” и онова, което трябва да бъде. „Онова”, което се нарича любов, и липсва напълно в романа на Теодора Димова. Казвам напълно, защото дори Явора е част от липсите на децата. Възприех образа на учителката като идея, фикция, щриха, безплътна сянка с мънисто в очите  и изтъркани дънки. Нищо повече. Тя е видение и недокосната красота – портрет липсва. Умишлено или не – не знам. Характер също – противоречив и същински човешки.

Превод от испански Виолета Бончева

Движението Световни поети се появи в момент, в който трябва да обединим усилията си, за да защитим продължението на света. Ние сме воини на МИРА и вестители на един нов етап от развитието на човечеството. Ние сме поети на светлината и светлината е онова, което ни събира заедно и по никакъв начин не бива да оставаме встрани от нейните лъчи.

Живяхме в процес на отмиране на един дегенерирал етап и раждането на НОВА ЕРА, в която поетът има своя определена роля.

Човечеството живее във времето, когато на дневен план е неговото съществуване. Сега то се движи по посока на пропастта и трябва да смени кормилото и да визира траектория към своето колективно израстване, и това ще бъде гаранция да продължи да съществува.

От древността до днес човекът познава конфронтацията със средствата на обкръжаващата среда, тези, които са осигурявали и продължават да осигуряват неговия живот. Но в същото време, парадоксално е, че в своите усилия да надскочи себе си във всички направления, човекът влоши живота на планетата, докато се стигна до такъв момент, в който  съществуването му като вид, е вече в опасност. Ако човекът не промени генерално своята линия на поведение ОЩЕ СЕГА, то следващите поколения ще имат основателни причини да изпитат чувства като ненавист и омраза към нас.

Автор Николай Заяков 

Физическата смърт на Христо Фотев и Коста Павлов лиши съвременната българска по- езия от пъпната й връв. Сега поезията е оставена сама на себе си и, макар да не го съз-нава, е поезия с корен в бъдещето. И причината за това е във факта, че Фотев и Павлов физически са зад нас, но духовно винаги ще бъдат условният рефлекс на българската поетичност. На личностите трябва да се гледа като на книга, това е моето послание.

Понякога не съзнаваме колко важно е личното съприкосновение с един автор. Мисля, че в моя случай това е съпреживяване, което носи и чисто човешка красота. Пламен Асенов е поетът, чиято първа книга бе издадена извън стереотипите преди 20 години от българския политемигрантски център в Западна Европа. Година след това книгата бе издадена като част от библиотеката на тогавашното сп. “Тракия”.

Сега думата е за новата книга на поета. “Зодиак на смъртта”* донякъде шокира със заглавието си. От там идва и съзнанието, че тя е белязана от вътрешната съпротива на нейния автор.

Автор Антон Баев

Дами и господа, драги приятели на Сашо Бандеров, скъпа Мария!

А. Бандеров и съпругата му в Канада

Позволете ми след това да благодаря на жената на поета – Мария Бандерова, тази, без която едва ли щяха да се случат много от най-хубавите стихове на Сашо. Който познава лириката му, няма как да не види, че те са центрирани там – от оня миг на връзката между поета и жената на живота му, Мария. Скъпа Мария, искам да ти благодаря и за чудесния в своята лаконичност и лапидарност текст, който ми остави през лятото, а сега вече е книга, както казваш, макар и тънка, но Книга на живота ти с поета. Имах добрата съдба да бъда редактор на този текст, който може да служи за психография на поета Александър Бандеров от бъдещи изследователи. Благодаря ти, Мария.