|
Нямото присъствие на думите. „Бягам” от Жан-Филип Тусен |
|
|
|
Дияна Иванова Когато читателят затвори последната страница на „Бягам”* – няма как да не признае, че белгиецът Жан–Филип Тусен е опитен писател.
Опит с думите и моделирането на състояния и сюжети. Опит по отношения на бягства, приближавания, бездиалогичност, модификация на неговоренето и брилянтно усещане за истината около нас, която може да се пресътвори чрез (и само) съвършенството на нямото „кино”. Повествованието се развива в Шанхай, Пекин, Париж и остров Елба. Героят е движение и дистанция едновременно. Случващото се е в и извън него, случването зависи и не зависи от героя. Случването е една неизбежност и случайност. |
|
|
Ноев ковчег |
|
|
|
Д-р Борис Минков В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на Антон Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията. |
|
|
Абсурдната българска любов |
|
|
|
Антон Баев Изненадващо или да? Българите избраха за любовна двойка на ХХ век поета Никола Вапцаров и съпругата му Бойка. Този път няма да коментирам избора, който - както и при въпроса за спортното събитие на века (смъртоносното изкачванет на Еверест), а и преди това за историческо събитие (Девети септември) - носи трагизъм. Обаче.
Обаче е важно да знаем историята, а не просто нейното обговаряне, обрастване с фрази. Ето откъс от неиздадения приживе дневник на Борис Делчев: "В днешния брой на "Работническо дело" спомени от Борис Вапцаров - "Реликви", за един часовник, за един пистолет и за "синьото тефтерче" на Н. Вапцаров, предадено му от Мл. Исаев, в което се намира стихотворението "Прощално". В последния къс е емоционалното средище на спомена. Без да назовава имена, авторът се възмущава от онзи някой, който е направил от стиха "като нечакан и неискан гостенин" - "като нечакан и далечен гостенин". А този някой е Бойка Вапцарова: |
|
|
Триадата на Вапцаров: антиромантиката, вярата, историята |
|
|
|
2009-та беше годината на големия български поет Никола Вапцаров. В нея светът – по заръка на ЮНЕСКО – отбеляза 100-годишнината от рождението на един от най-големите лирици на ХХ век. С този кратък текст нека почетем поета, който е съизмерим с върховите постижения на изкуството на изящната словесност на ХХ век. Антон Баев Ако Гео Милев е поет на експресионистичния авангард (авангардът, който замести крайния индивидуализъм с представата за разпад на света и човека), то Вапцаров може да се определи като поет на антиромантичния авангард.
Това е авангард, прокламиращ антиромантиката като новата романтика, която „е сега в моторите”, вярата и историята: това е новото триединство, около което парчетата на разпадналия се стар свят могат да бъдат слепени в една - невиждана още - конструкция (естетическа, етична и религиозна). |
|
|
За Маньо Стоянов и неговите „пловдивски” книги |
|
|
|
Владимир Янев “Възрожденският Пловдив” (1981) на Николай Генчев, “Когато Пловдив беше столица. Очерци за Източна Румелия” (1974) на Маньо Стоянов и “Пловдивска хроника” (1971) на Никола Алваджиев образуват своеобразен триптих за българското битие на древния и вечен град – от епохата на националното пробуждане, през началните години на следосвобожденска България до първото петдесетилетие на ХХ век.· Сред тях книгата на Маньо Стоянов сякаш не е толкова популярна, по-малко се знае и за автора й, което налага краткото представяне на живота и творчеството му.
Той е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Неграмотните му родители имат седем деца, които отрано се захващат със селския труд. Единствено ученолюбив сред тях, бъдещият изследовател завършва прогимназия в отстоящия на 8 километра град Пирдоп и постъпва в Пловдивската духовна семинария. |
|
|
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Следваща > Последна >>
|
| Резултати 1 - 5 от 43 |