|
Абсурдната българска любов |
|
|
|
Антон Баев Изненадващо или да? Българите избраха за любовна двойка на ХХ век поета Никола Вапцаров и съпругата му Бойка. Този път няма да коментирам избора, който - както и при въпроса за спортното събитие на века (смъртоносното изкачванет на Еверест), а и преди това за историческо събитие (Девети септември) - носи трагизъм. Обаче.
Обаче е важно да знаем историята, а не просто нейното обговаряне, обрастване с фрази. Ето откъс от неиздадения приживе дневник на Борис Делчев: "В днешния брой на "Работническо дело" спомени от Борис Вапцаров - "Реликви", за един часовник, за един пистолет и за "синьото тефтерче" на Н. Вапцаров, предадено му от Мл. Исаев, в което се намира стихотворението "Прощално". В последния къс е емоционалното средище на спомена. Без да назовава имена, авторът се възмущава от онзи някой, който е направил от стиха "като нечакан и неискан гостенин" - "като нечакан и далечен гостенин". А този някой е Бойка Вапцарова: |
|
|
Триадата на Вапцаров: антиромантиката, вярата, историята |
|
|
|
2009-та беше годината на големия български поет Никола Вапцаров. В нея светът – по заръка на ЮНЕСКО – отбеляза 100-годишнината от рождението на един от най-големите лирици на ХХ век. С този кратък текст нека почетем поета, който е съизмерим с върховите постижения на изкуството на изящната словесност на ХХ век. Антон Баев Ако Гео Милев е поет на експресионистичния авангард (авангардът, който замести крайния индивидуализъм с представата за разпад на света и човека), то Вапцаров може да се определи като поет на антиромантичния авангард.
Това е авангард, прокламиращ антиромантиката като новата романтика, която „е сега в моторите”, вярата и историята: това е новото триединство, около което парчетата на разпадналия се стар свят могат да бъдат слепени в една - невиждана още - конструкция (естетическа, етична и религиозна). |
|
|
За Маньо Стоянов и неговите „пловдивски” книги |
|
|
|
Владимир Янев “Възрожденският Пловдив” (1981) на Николай Генчев, “Когато Пловдив беше столица. Очерци за Източна Румелия” (1974) на Маньо Стоянов и “Пловдивска хроника” (1971) на Никола Алваджиев образуват своеобразен триптих за българското битие на древния и вечен град – от епохата на националното пробуждане, през началните години на следосвобожденска България до първото петдесетилетие на ХХ век.· Сред тях книгата на Маньо Стоянов сякаш не е толкова популярна, по-малко се знае и за автора й, което налага краткото представяне на живота и творчеството му.
Той е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Неграмотните му родители имат седем деца, които отрано се захващат със селския труд. Единствено ученолюбив сред тях, бъдещият изследовател завършва прогимназия в отстоящия на 8 километра град Пирдоп и постъпва в Пловдивската духовна семинария. |
|
|
Стихосбирката “Хубава и проклета си” на Петър Анастасов |
|
|
|
Владимир Янев* „Хубава и проклета си…” е книга за любовта, но аз ще започна с приятелството – „на любовта безкрилата богиня”, както го определя Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд”. А Петър Анастасов е възкликнал: Приятелство - красиво тайнство! Кой първи го е опознал? Звучи над време и пространство великият му ритуал.... Веднъж ли бил съм изоставян от щастие или жена. Помагала ми е тогава приятелската тишина. Звездичките на две цигари, огрели меко две лица, и безпогрешните радари на две приятелски сърца. Започвам с тези стихове и защото винаги съм ги чувствам свои, и защото Пешо е първият поет в живота ми, с когото съм общувал по-отблизо. |
|
|
Кметът Вълко Шопов кръщава улица на лейди Странгфорд |
|
|
|
Автор Венета Ганева  В България името и личността на лейди Странгфорд са станали символ на благотворителността. Признателността на българите към хуманитарната дейност на английската филантропка датира отдавна. На погребението й през 1886 г. в Лондон се стича огромно множество, което покрива ковчега й с цветя. Сред тях е венец от името на признателните българи, поднесен от братятата Вълко и Пано Шопови от Пловдив. Вълко Шопов е преводач на англичанката през 1876-1877 г. Учи в Американското училище в Пловдив и e едно от момчетата, които лейди Странгфорд завежда в Англия по препоръка на учителя им Джеймс Франклин Кларк. |
|
|
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 7 8 Следваща > Последна >>
|
| Резултати 1 - 5 от 37 |