Д-р Борис Минков 

В стоте фрагмента на ”Ноев ковчег” пред очите ни се изгражда една цялостна “поетика”, която няма нищо общо с нормативните изисквания на този род съчинения. С позициите си “Ноев ковчег” на Антон Баев не напомня нито за класицистичните забрани, нито пък за модернистичните доктрини или актуалния литераторски жаргон. Вероятно именно тази изключителна коректност и “толерантност”, с която авторът се отнася към словото и неговите носители, му помагат да каже толкова много неща с толкова малко думи. В този смисъл не е случайно голямото внимание, което “Ноев ковчег” отделя на проблема за мълчанието в поезията.

Антон Баев

Изненадващо или да? Българите избраха за любовна двойка на ХХ век поета Никола Вапцаров и съпругата му Бойка. Този път няма да коментирам избора, който - както и при въпроса за спортното събитие на века (смъртоносното изкачванет на Еверест), а и преди това за историческо събитие (Девети септември) - носи трагизъм. Обаче.

Обаче е важно да знаем историята, а не просто нейното обговаряне, обрастване с фрази. Ето откъс от неиздадения приживе дневник на Борис Делчев: "В днешния брой на "Работническо дело" спомени от Борис Вапцаров - "Реликви", за един часовник, за един пистолет и за "синьото тефтерче" на Н. Вапцаров, предадено му от Мл. Исаев, в което се намира стихотворението "Прощално". В последния къс е емоционалното средище на спомена. Без да назовава имена, авторът се възмущава от онзи някой, който е направил от стиха "като нечакан и неискан гостенин" - "като нечакан и далечен гостенин". А този някой е Бойка Вапцарова:

2009-та беше годината на големия български поет Никола Вапцаров. В нея светът – по заръка на ЮНЕСКО – отбеляза 100-годишнината от рождението на един от най-големите лирици на ХХ век. С този кратък текст нека почетем поета, който е съизмерим с върховите постижения на изкуството на изящната словесност на ХХ век.

Антон Баев

Ако Гео Милев е поет на експресионистичния авангард (авангардът, който замести крайния индивидуализъм с представата за разпад на света и човека), то Вапцаров може да се определи като поет на антиромантичния авангард.

Това е авангард, прокламиращ антиромантиката като новата романтика, която „е сега в моторите”, вярата и историята: това е новото триединство, около което парчетата на разпадналия се стар свят могат да бъдат слепени в една - невиждана още - конструкция (естетическа, етична и религиозна).

Владимир Янев 

“Възрожденският Пловдив” (1981) на Николай Генчев, “Когато Пловдив беше столица. Очерци за Източна Румелия” (1974) на Маньо Стоянов и “Пловдивска хроника” (1971) на Никола Алваджиев образуват своеобразен триптих за българското битие на древния и вечен град – от епохата на националното пробуждане, през началните години на следосвобожденска България до първото петдесетилетие на ХХ век.· Сред тях книгата на Маньо Стоянов сякаш не е толкова популярна, по-малко се знае и за автора й, което налага краткото представяне на живота и творчеството му.

Той е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Неграмотните му родители имат седем деца, които отрано се захващат със селския труд. Единствено ученолюбив сред тях, бъдещият изследовател завършва прогимназия в отстоящия на 8 километра град Пирдоп и постъпва в Пловдивската духовна семинария.