2009-та беше годината на големия български поет Никола Вапцаров. В нея светът – по заръка на ЮНЕСКО – отбеляза 100-годишнината от рождението на един от най-големите лирици на ХХ век. С този кратък текст нека почетем поета, който е съизмерим с върховите постижения на изкуството на изящната словесност на ХХ век.

Антон Баев

Ако Гео Милев е поет на експресионистичния авангард (авангардът, който замести крайния индивидуализъм с представата за разпад на света и човека), то Вапцаров може да се определи като поет на антиромантичния авангард.

Това е авангард, прокламиращ антиромантиката като новата романтика, която „е сега в моторите”, вярата и историята: това е новото триединство, около което парчетата на разпадналия се стар свят могат да бъдат слепени в една - невиждана още - конструкция (естетическа, етична и религиозна).

Владимир Янев 

“Възрожденският Пловдив” (1981) на Николай Генчев, “Когато Пловдив беше столица. Очерци за Източна Румелия” (1974) на Маньо Стоянов и “Пловдивска хроника” (1971) на Никола Алваджиев образуват своеобразен триптих за българското битие на древния и вечен град – от епохата на националното пробуждане, през началните години на следосвобожденска България до първото петдесетилетие на ХХ век.· Сред тях книгата на Маньо Стоянов сякаш не е толкова популярна, по-малко се знае и за автора й, което налага краткото представяне на живота и творчеството му.

Той е роден на 31 май 1903 г. в Душанци – старопланинско село, разположено на река Тополница. Неграмотните му родители имат седем деца, които отрано се захващат със селския труд. Единствено ученолюбив сред тях, бъдещият изследовател завършва прогимназия в отстоящия на 8 километра град Пирдоп и постъпва в Пловдивската духовна семинария.

Владимир Янев*

„Хубава и проклета си…” е книга за любовта, но аз ще започна с приятелството – „на любовта безкрилата богиня”, както го определя Байрон в „Странстванията на Чайлд Харолд”. А Петър Анастасов е възкликнал:

Приятелство - красиво тайнство!

Кой първи го е опознал?

Звучи над време и пространство

великият му ритуал....

Веднъж ли бил съм изоставян

от щастие или жена.

Помагала ми е тогава

приятелската тишина. 

Звездичките на две цигари,

огрели меко две лица,

и безпогрешните радари

на две приятелски сърца.

Започвам с тези стихове и защото винаги съм ги чувствам свои, и защото Пешо е първият поет в живота ми, с когото съм общувал по-отблизо.

Автор Венета Ганева 

В България името и личността на лейди Странгфорд са  станали символ на благотворителността. Признателността на българите към хуманитарната дейност на английската филантропка датира отдавна. На погребението й през 1886 г. в Лондон се стича огромно множество, което покрива ковчега й с цветя. Сред тях е венец от името на признателните българи, поднесен от братятата Вълко и Пано Шопови от Пловдив. Вълко Шопов е преводач на англичанката през 1876-1877 г. Учи в Американското училище в Пловдив и  e едно от момчетата, които лейди Странгфорд завежда в Англия по препоръка на учителя им Джеймс Франклин Кларк.