|
Лиляна Чернин е родена на 23 май 1990 г. в Бургас. Лауреат е на конкурса на БНР „Искри”, има поощрителни награди от националния конкурс за поезия „Петя Дубарова” и от конкурса „Островът любов”. Носителка е и на 2 първи награди на литературните конкурси „Морето, морето, морето...” 2006 и международния конкурс „Изкуство против дрога” 2007. Ръкописът й „От другата страна на небето” печели Националната литературна награда „Хермес” за дебютна книга на автор до 25 г. на ИК „Хермес” – Пловди, през 2008 г. *** Ако сянката знаеше, колко страшно е в светлото, щеше ли още да бяга след мен? *** Искам да съм цитра. Душа без тяло, звук без устни. Искам само себе си да чувам... *** Прикрепям те с кламер към небето. Малки елфи ще отхапват тялото ти част по част. По-сладък си от шоколадова глазура, по-тъжен и от погребална песен. Тази вечер ще съм в траур, но утре сутринта ще дойда и ще те целуна. *** С усмивката ти почва всичко. Стъклените устни се пропукват и потичат страхове. Не мога вече да предсказвам бурите по твоето крайбрежие. Ти носиш смърт, но аз в проклятия не вярвам.
*** Тъмнината иска ли да бъде съжалявана, че е вдовица на утрото? Винаги чакаща, винаги будна. *** Харесва ми да бъда Юга. Ще се излюпя в шепите си и ще литна! *** На захарен памук мирише утрото. В крайбрежни локви плува изгревът, сантименталният удавник. Намерих шестото си чувство на седмото небе. *** Ще нахлузя на пръстта си едно пълнолуние. Ще си играя с него, нервно ще го щипя понякога. Без повод то ще ме изгубва и ще ме намира, уж случайно, от другата страна на небето. *** Привързани са тези кораби към пръстите ми. И котви в дланите забивам. Ще преплувам себе си. Небето с устни ще докосвам. Роклята ми е от морска пяна! Сърцето ми писма в бутилки ще изпраща, но пак при мене ще се връщат. А пристанът ще е далеч, невидим... *** Луната се разсъблича и хвърля дрехите си на бездомните. А те си мислят – падащи звезди! И „Лека нощ!” си пожелават всички.
 |
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар