Бистра Димитрова

Маршрутът до работното му място беше оттрениран и точен като швейцарски часовник. Дори светофарът се вписваше по график.

Работата с клиентите канонизираше усмивката на лицето му от сутринта до вечерта. Работният ден приключваше с питие в любимия му бар, след което го чакаше поредния сериал и купа фъстъци.

В подредения и монотонен живот на Добрин не се случваше нищо непредвидено. Всичко беше картотекирано и научно обосновано. Нямаше място за емоции и импулсивност. Жените в живота му бяха като камъче в пакет ориз екстра качество. Не че му липсваха, той и без тях си прекарваше страхотно времето. Животът беше твърде кратък, за да го пропилява с глупости. Единствено важни бяха целите, а той имаше една, която преследваше през почивните си дни – динозаврите.

Лиляна Чернин е родена на 23 май 1990 г. в Бургас. Лауреат е на конкурса на БНР „Искри”, има поощрителни награди от националния конкурс за поезия „Петя Дубарова” и от конкурса „Островът любов”. Носителка е и на 2 първи награди на литературните конкурси „Морето, морето, морето...” 2006 и международния конкурс „Изкуство против дрога” 2007. Ръкописът й „От другата страна на небето” печели Националната литературна награда „Хермес” за дебютна книга на автор до 25 г. на ИК „Хермес” – Пловди, през 2008 г.

***

Ако сянката знаеше,

колко страшно е в светлото,

щеше ли още да бяга след мен?

***

Искам да съм цитра.

Душа без тяло,

звук без устни.

Искам само себе си да чувам...

***

Прикрепям те с кламер към небето.

Малки елфи ще отхапват

тялото ти част по част.

По-сладък си от шоколадова глазура,

по-тъжен и от погребална песен.

Тази вечер ще съм в траур,

но утре сутринта ще дойда

и ще те целуна.

***

С усмивката ти почва всичко.

Стъклените устни се пропукват

и потичат страхове.

Не мога вече да предсказвам

бурите по твоето крайбрежие.

Ти носиш смърт,

но аз в проклятия не вярвам.

Петър Краевски е завършил английска филология и журналистика. Автор на няколко книги с поезия и сатира. Тази година ИК „Жанет-45” издаде стихосбирката му „Сомнамбул”, която през месец април получи националната награда за поезия „Светлоструй”. Автор и водещ на радио и тв предавания. Лауреат на литературни и медийни конкурси. Предстои излизането на виртуалния му роман „Чат”. Подготвя сборник с хумористични разкази, както и стихосбирка със сатирични миниатюри.

ТЯ

Тя е странно,

светло същество

и не знае,

и не подозира даже,

че очите й са

утрото, в което

няма никога

да се събудя.

ТАНЦУВАЙ, МИЛИЧКА

Ако ти кажа,

че лимонът на луната

във чая ти изгрява

ароматно

и се разпуква с кисели мехурчета

разнищената плът на самотата,

                                                                знам –

няма да ме разбереш

и ще подхвърлиш с поглед,

че любовта не консумира думи,

а флуиди

и ще си права –

затова

изпий си чая, миличка,

лимона изсмучи

и бягай,

бягай да танцуваш

докле е младост,

ах, докле е младост...

НА НЕЯ

                                                                         На + Тони

                                                             В зеленото стъкло

                                                             на погледа й светъл

                                                             плющят освирепели пеперуди.

                                                             Вали с умиращи телца

                                                             ожесточен възторг.

                                                             Изгрява залез

                                                             и залязва изгрев.

                                                             По оцеляло насекомо

                                                             смолисто лази капката любов –

                                                             пра-историческо бижу

                                                             на полет в кехлибар.

сизифов комплекс

вървя по стръмното

годините се свиват  

търкалям своята вина по сипея

и я зазиждам

да оковеш смъртта

е като да прекъснеш линията на живота

привързвам се към наказанието с митологии

стокхолмският синдром е вкоренен в сърцето ми

от камък са минутите и все по-трудно

по стръмнината ги придвижвам

но те не падат по очи

обречени да са безмислен жребий

не може никой да измисли този свят

освен ако не е

особен разказвач на приказки

или самотен гений

от епоса строя врата за живите

през нея преминаваме последни

издигам дом във който да побирам

отпадъци от върхове

и бездни