|
Автор Дияна Иванова Ако ми разкажеш съня си, ще го превърна в разказ… dia  Дните му се криеха в походката на сакатото чудовище. Чувстваше това всеки ден, щом тръгваше на работа. Дневна, нощна, втора… Смените на живота му предлагаха малки удоволствия и го караха да се лута между ветровете, жегата и студените утрини. Зави се в шубата си и днес. За момент се почувства по-добре и си представи своето “латино” момиче. На завет и на топло мъжете се размечтават. Шумът от машините го измъчи моментално, чу пукот отдалеч и се втрещи, озъби се на съдбата. Забърза и припряно показа на входа на завода своя пропуск. Закъсняваше вече. Завари машините студени и среднощни като него. Помисли си, че и те се нуждаят от малко топъл въздух. Искаше точно тя да диша по шията и ръцете му… “Латино” момичето сигурно спи. Нещо се блъскаше в главата му. Спомни си своя зловещ сън: циганка чоплеше семки и го гонеше, а той беше с един крак и се опитваше да избяга. Сбърчи чело и се приведе, за да включи машината. Циганката зловещо му се присмя, искаше да му врачува, да му предскаже съдбата и бъдещето… Знаеше своето настояще – това му беше достатъчно. Дали неговото момиче се пробужда вече? Точно в този момент нещо изтрака наблизо, сгромоляса се и някакъв оглушителен тътен го накара да замръзне за кратко на мястото си. С бързи стъпки се затича…
Циганката го причакваше до ъгъла, носеше тестето с карти и му сочеше дама пика… Искаше да избяга завинаги от тази гонитба. Пак му извика и… изведнъж част от желязната ламарина, падна и затисна ръката му. Жестоката външна рана често е по-силна и болезнена от болката вляво. Като в унес, някак отдалеч, си помисли, че физическото страдание премазва стените на онази аорта, която ни кара да бъдем човеци, да докосваме с длани тичинките на цветята и своите “латино” момичета. Мъжът се опита да се отскубне от циганката… Събуди се в болницата… бинтован и скован. По-късно разбра, че са отрязали двата пръста на дясната му ръка. Помисли си за тичинките, красивите момичета, допира, усета, латиното, чупките и начина, по който тя танцуваше, извивките ѝ, вечерите, утрините, парахода, на който прекараха цял месец, загорялата от слънцето Странджа планина и… докосването ѝ снощи. Сякаш беше за последно. Потърка мисли в нея.
… Повдигна се от леглото рязко и почти свирепо… Целият беше плувнал в пот. Опипа пръстите си. Прекара длани през лицето си. Зави момичето до себе си, почувства го… и се отпусна назад към меката възглавница… Латиното звучеше в ушите му… Какъв беше този тътен? Ламарини се сгромолясваха една върху друга, падаха и заглушаваха вселенски обятията на всеки мъж, който мечтае за своето танцуващо и спящо момиче…
 |
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар