Последности

Когато си живял половин век в затвор, за теб свободата не означава нищо. Макар предметите да са същите на пипане, усещането е друго. Всичко, което докосваш, тутакси добива статута на затворническото ти би- тие, става част от една
животоспасяваща мечта, която убива. Живях 50 години, затворен в замъка на поезията си. През цялото време търсех начин да избягам, признавам го. Не успях. Още съм там. Дори не зная  това поезия ли е. Печалното е, че вече ми е все едно. Понеже лежах без  присъда, не ми беше казано за какво лежа, дори индиректно. Сам и еднолично се лиших от най-близките си същества, спестих им неудобствата от това, което съм. Бях нещо като недействителен член на извън- академична общност,
търговец на амбулантни каузи, бях може би арле- кинът на нехаещото човечество. Имах и добри дни, те са там, на стената в килията. Вероятно ще прозвучи асиметрично, но бях щастлив. Не  защото моето си бе мое, а защото принципът на притежанието ме отдалечи от самия мене. Така придобих статута на затворник, който брани свободата на килията си. Това правех.
Самотата ми стана занаят. Тя ми отне всичко, или почти. Но между нейните стени станах монотеист. Повярвах си. Реших, че наистина съм поет. Не бохем, не артист, не обитател на построение от слонова кост. Поет. Тази първа грешка повлече и други. Ще ги спестя. Когато си сам в килията, грешките ти не касаят никого. Те дори притежават очарованието на извънземен контакт. Грешките относно собствената самолич- ност правят хората като мене щастливи. Човек може да бъде равен само на себе си.
Поетът и останалият свят са в състояние на извънбрачна връзка. В моя случай връзката бе скрита поради своеобразното ми затворническо битие. Този факт стои като допълнителен подтекст в и без това неясните ми текстове. Самотата ми отне усета да бъда в разбирателство със себе си. Отчуждих се от собствените си внушения. Написаното от мен ми звучеше чуждо, понеже създаваше впечатлението за интелектуален за- ряд, какъвто не притежавам. Понякога си обяснявах моите непонятни текстове с някакво особено състояние, за което обаче не си спомнях. Опитвах да се върна назад и чрез състоянието да стигна до написаното, но машината на времето не функционираше. Така си станах чужд духовно.

“Търся Любовта!” – написа Фани в Интернет в понеделник. Сайтът за запознанства, в който помести съобщението, предлагаше място за изображение, но тя се отказа от тази възможност. Две години по-рано три месеца си беше писала с вълнуващ младеж, който потъна вдън земя именно след като получи снимката й. Впоследствие тя стигна до убеждението, че причината изобщо не е във външния й вид. Реакцията му вероятно се дължеше на придружителното писмо, в което отказваше да отиде на палатка с въпросния мъж в някаква “забележителна гора” на 50 километра от най-близкото населено място. Въпреки това, след случая стана подозрителна към изпращането на снимки. Задоволи се само с кратко описание: “23-годишна, висока и стройна, с дълга черна коса, сини очи и разностранни интереси”. Е, това за интересите беше, меко казано, преувеличено. Единственото, с което се занимаваше, беше да стои пред екрана на компютъра или в салоните за красота. Този стратегически ход обаче имаше за цел да й осигури богат асортимент от обожатели.

Още на следващия ден Фани успя да проведе десетина разговора с различни мъже в чата. Всеки се стремеше да намери нещо, но никой не търсеше любовта! Повечето й събеседници открито или завоалирано се интересуваха от секс и упорито настояваха за снимка или поне за актуална информация около гръдната й обиколка. Вечерта прекара в интригуващ разговор с “атлетичен и образован 40-годишен ерген”, който се увлича от нови коли, екшъни и рап. Накрая обаче се оказа, че той се нуждае от човек, който да наглежда кучето му, докато прекопава нивата си в близкото село през уикенда. Фани не си падаше особено по домашни любимци с големи зъби, нито по кърска работа. Любезно отклони предложението да му гостува и си легна разочарована.

В сряда отиде на фризьор, за да се накъдри, а след това прекара няколко часа в козметичния салон, където си направи маникюр, педикюр, кола маска и релаксиращ масаж. След това не се почувства отпусната, а нервна, защото нямаше представител на противоположния пол, който да се възхити на перфектната й външност. За компенсация се обади поред на всичките си приятелки и използва следобеда да обиколи магазините и да си купи модни дрехи за целия сезон. На връщане с надежда седна на една пейка близо до дома си. Няколко минути по-късно млад мъж се приближи и след кратко колебание се настани до нея.

- Имате ли огънче? – попита той и се приведе с цигара в ръка.

Беше нисък и мургав, облечен спортно, но със златна верижка и скъп часовник. Тя го огледа и се понамръщи – предпочиташе високи, руси и мускулести мъже. По възможност с десетина години по-възрастни от нея, с престижна професия, материално осигурени, галантни и опитни в любовта. Допълнителен бонус беше, ако разбират от модерно изкуство и изразяват желание да я заведат на почивка в Испания. Непознатият се проваляше поне по половината критерии. Фани мило му отвърна, че не пуши, стана и се отдалечи. Все пак беше доволна, че най-сетне някой я е забелязал.

У дома обнадеждена се върна в Интернет и прегледа получените писма. Бяха й писали трима тийнейджъри с неясни намерения, “добре запазен 57-годишен вдовец със съвременни виждания за любовта” и студент по специална педагогика, увлечен от авангардната поезия. Отчаяна от прочетеното, Фани реши, че е време да предприеме решителни действия и промени профила си: “23-годишна, сексапилна, разкрепостена и независима”, а отдолу добави  “Отчаяно търся любовта!”. След вечеря си взе отпускаща вана, запали ароматни свещи в спалнята си, пусна си романтична музика и се почувства толкова самотна, че се разплака от отчаяние.

Радостната новина дойде в четвъртък. Към нея проявяваше интерес трийсетгодишен програмист в преуспяваща международна фирма. На снимката изглеждаше много секси – с дълга кестенява коса, зелени очи и закачлива усмивка. Стори й се интелигентен, внимателен и със свежо чувство за хумор. От разговора им в чата стана ясно, че е по-нисък от нея, но тя реши, че на фона на останалите му качества, може да се примири с това. Уговориха си среща за събота, макар че тя нямаше търпение да го види. Новият й приятел настояваше да се чакат край фонтана в центъра на града, но тя успя да го убеди да се срещнат на автобусната спирка. Намираше за недопустимо целият град да разбере, че си е уговорила среща с мъж.

Стихове в събота

Дайре

Жената, в която мъжете се влюбват завинаги,

оставя подире си шлейф от пастелна тъга...

Тя гледа цинично, обаче се смее невинно –

кентавър - с пръхтене в парфюма, пера и рога.

Прилича на тайник – света през ключалката чува,

на циганска кошница – карти, комат и дайре...

Размесва тестето, но все й се пада пътуване

и път през пътеките с крачки смирени оре.

Жената, в която мъжете се влюбват отчаяно,

си има навярно и име, и тяло, и глас.

И тъкмо това ги обърква да мислят, че тя е

завинаги нечия – стигат й залък и страст...

Не виждат - бездънна е вътре, завихрена, шарена –

крилата поляна, която от багри жужи!

Прохладна и мека изглежда, но всеки опарен

мълчи за цената кентавър с юзда да държи.

Жената, в която мъжете се влюбват все някога,

е нежната мъст за безсънните техни жени –

току-що е спряла, а покривът вече я стяга...