Две мъжки мечки се събудили месец по-рано от зимния си сън, огледали се – студ навсякъде и режим на тока. „Ами сега? – попитали се мечоците. – К’во да правим?”

„Не ни остава друго освен малко секс!” – рекъл единият. „Ма то няма женка!” – отвърнал другият мечок. „Еми тогава ние двамата – настоял първият, - ама тайничко, в хралупата, че ще ни излезе име из цялата гора, ако ни видят!”

Тъкмо влезли в хралупата да почват и главата на заека се показала през отвора. „Ей този е най-големият клюкар в гората! – рекъл първият. – Бягай да го хващаме!”

Плюл си зайо на петите и беж до езерото. Минал като стрела през леда, ама нали вече било края на зимата, не щеш ли, ледът се пукнал, господа съдебни заседатели. И к’во станало?

Заекът – бум! – във водата. „Падна ни!” – рекъл първият мечок. Вторият се надупил и бръкнал с лапа във водата. Бъркал, бъркал, па напипал нещо. „Хванах го!” – ухилил се мечокът. „Дай го на мен! Аз ще го подредя!” – настоял първият мечок настъфърчен.

Вторият извадил лапа, но се оказало, че хванал риба. Опулил се невярващо.

-         Да се кандидатирам ли за кмет? – попитал Славчо Атанасов кан Крум.

-         Че нали и сега си кмет? – намръщил се канът.

-         По-голям кмет! – принадил плахо Славчо Атанасов.

-         И-и-и-я! – изцвилил конят на канът – Тоя иска да е кан! Отсечи го кане, току виж си вдигнал паметник до Чомаково биде!

- Пешо вкъщи ли е?
- Не. Пешо го няма вече... Той напусна нашия свят...
- Какво бе, да не е умрял?
- Не, включи се в Интернет.