|
Автор Владимир Янев Уважаеми автори на световния град Пловдив или Световни автори от град Пловдив (сами изберете подхождащото ви)!  С настоящото известявам, че от 17,07 часа на 19 септември държа в ръцете си (и почти не съм го изпущал - 2 часа първа поливка; 3 часа дрямка, та пак го грабвам) сигналния екземпляр на «Литературният Пловдив от ХІХ век до наши дни» - елегантно томче от 312 плътно набрани страници от по 40 реда, придружено от снимков материал и снабдено с обширен именен показалец. (Глава от книгата може да прочетете ТУК.) Книгата носи посвещението «На моя град, раждащ жаждата за памет; на Георги Райчевски – създател на “Пловдивска енциклопедия”: с вярата, че Словото е неунищожимо»; в нея портретно са представени 257 творци, характеризирани са накратко или са споменати още 905 имена на пловдивски (и отделни извънпловдивски автори от Омир до Умберто Еко за калабълък); на задната корица са изведени кратки мнения на писатели и изследователи за книгата. Това произведение на Издателска къща «Хермес» (благодарности, метани и аплодисменти, прерастващи в овации и нестигващи скандирания, раздиращи родната пловдивска вис!) щеше да е невъзможно без големите книжовни и нравствени завещания на нашите предци во Литературе, без вашето творчество и без благородното сътрудничество на повечето от вас с информации, корекции и най-разнообразно духовно спомоществувателство. За което и специално благодаря общо и поименно в предговора, озаглавен «Проглас към литературата на Пловдив». Позволявам си да ви цитирам финала на този предговор:
Самооблъщавам се, че съм сътворил добро дело. Ако е така и ако следваме известната стара максима, то не би трябвало да остане ненаказано. Включително с равнодушие и насмешки. Очаквам критични бележки за представянето на мъртвите и още повече – на (и от!) днешните автори. Тези последните да са дълго живи и работливи, а кой е пръв и кой не, се определя от значимостта на собственото художествено слово: литературата е унижавана, премълчавана, подправяна, криворазбирана, но едва ли някой е съумял в крайна сметка да излъже читателите от следващите поколения! Ще има хора, които ще броят редовете за един или друг писател, ще следят под лупа всяка дума и формулировка. (И толкоз по-добре! Разчитам на разчитането им, то ще е израз на неволно или доброволно сътрудничество.) Старал съм се да не давам превес на субективните си предпочитания. Своите пристрастия изразявам в литературнокритическите си публикации, докато тук съм включил не само известни книжовници и писатели, а и данни за родени, пребивавали или изцяло свързани с града автори, които не са оставили творчество, надхвърлило своето време. Затова е вероятно да бъда упрекнат, че занимавам читателите с “подробности от пейзажа”, а не с нещо по-“глобално”. Подобни укори не ме плашат. Страхувам се да не съм допуснал грешки, хвърлящи сянка върху книгата, която е замислена като източник на знание за създаденото и създаваното в Пловдив. Ако има такива грешки, те навярно са поправими. Непоправимо е само безпаметството. Литературата е възвишена и извисяваща памет. Затова се надявам този скромен труд да бъде талантливо продължен от съвременни и бъдещи изследователи. Защото литературата в Пловдив живее и “дее”, както се е изразил за българското художествено слово Светлозар Игов. Юли 2008 г. В. Я. Засега нямам какво да прибавя към този финал, а още отсега съм заприбавял нови проявления на пловдивските автори, станали факт след окончателното предаване на текста за печат. Човек не знае колко и какво му е отредено, но се надявам да видя допълнение, както и изправяне на грешките, които без друго съдържа първото издание. Имайки честта да ви известя за излизането на този трудец и възпитанието да се извиня за времето, което отделихте на настоящите редовце, аз ви приканвам да очаквате тръпнещо и кръвожадно премиерата на „ЛитПловдива” (корична цена 11,95 – я, то без пари!) през октомври. За въпросната премиера ще бъдете своевременно известени, а сега зарязвайте всичко друго и сядайте да пишете: вашият летописец е зинал като деветглава ламя, за да изгълта новите ви творения. Па и самият този летописец вече запрята ръкави, за да заоре и днес своята литературна нивка – няма само да чете вас и за вас, иска и той да напише нещичко като за пред хора като вази. Ох, ненадеждна е тази последната надеждичка, ама на – ще му се и на тойзи човечец нещичко от литкачамачеца да хапне. Желая ви всичко добро и хубаво – заслужавате го заради труда си!
 |
Култура 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар
