Автор Николай Заяков 

Патриката Николай пак се изходи в пространството. Енориите и енориашите му цъфнаха и вързаха, та той впери очи в “Св. св. Кирик и Юлита”. Щял бил да го върне в предишната му биография на манастир. Няма лошо. Впечатлява обаче начинът, по който това се случва. Патриката, пепел му на устата, като че иска да каже нещо против начина на управляване църковните имоти преди 10-ти ноември и намесата на държавата в божиите дела, но, разбира се, не го казва. Само една-две думи с половин уста, колкото да не е без хич. Дребничкият този поп заел е наполеоновска поза и твърде добре знае какво иска и за кого го иска. Претекстът, че сега нявгашният манастир бил едва ли не място за любовни рандевута, не казва друго, освен, че ще продължи да бъде същото, само че с други персонажи. Меракът на патриката е да охлади страстите си на място, което сам си е извоювал. Нека, няма лошо. И понеже енориашите, види се, не надигат вой в подкрепа на светиня му, той си изнамира подкрепа там, където винаги я е имал. От невръстно още детенце и попче.

Автор Бистра Димитрова

Преди известно време станах част от разговор за „компетентността“ на различните агенции у нас. Чутото меко казано ме изуми. Собственик на химични продукти няколко месеца вече има проблеми с различни проверки от всякакви инстанции. Някои успява да изпълни, други го побъркват. Става въпрос за етикетите на продуктите му. Знаете, че има изисквания към етикета на стоката. Трябва да е изписан производител, състав, вносител, начин на ползване, годност и т.н. За химичните продукти се изискват и обозначения за вредност, палимост и пр. Парадоксът е, че Европейският съюз е изпратил изискванията у нас и те трябва да бъдат преведени и въведени, съобразно нашите условия. Собственикът на фирмата, за когото говоря, е ерудиран човек и се интересува много от всички излизащи закони, наредби и проверява нещата обстойно.

Та той коментираше (и ние се уверихме), че колегите му германци, например, не слагат на етикетите си всичките тези знаци, които на мен и на вас не говорят нищо, а изписват с думи предупрежденията. Но служителката, която отговаря за тези норми, не е наясно (т.е. не прави разлика между малък и среден бизнес, защото изискванията са различни) и прилага към него едно към едно всичко, което пише в наръчника й, без да има интелекта да го адаптира за нашите условия.

Автор Бистра Димитрова

В отговор на коментарите към статиите ми в http://www.plovdiv-online.com/ ще кажа, че написаното от мен цели да се променят нещата, а не да си чешим езиците. Разбрах, че общинарите преглеждат сайта, което явно е най-прекият начин да се стигне до тях. Очаквам проблемите, които излагам, да им направят впечатление и да се вземат мерки. Няма нищо измислено, а само факти от моя страна. Коментарите за пореден път ме убеждават, че целта не е да се върши работа, а да се убие времето, докато дойдат другите. И така топката се прехвърля многократно.

Ще цитирам някои коментари – malkata „Bravo be! Snimkata ima "mnogo ob6to" sys statiqta. Neka i az spodelq ne6to s vas. Obajdala sym se v ob6tinata i za6to kym men e nqmalo takova otno6enie? Ili ako nqkoi se dyrji s men po goreopisaniqt na4in, trqbva da hvana fotoshopa i az da po4na da si sy4inqvam.... Snimkata e grozna proqva na niskata kultura i vyzpitanie na AVTORA „

            Отговарям :

1. Пишете на кирилица
2. И защо анонимно?
3. Четете ли точно какво пише там? Пише ли, че снимката е мое дело?
4. Вярно е, че отношението е отвратително. Не само към мен. Вие може да се ползвате с привилегии, не знам. И още един цитат – Атанас:

Автор Бистра Димитрова 

Обичам си Пловдив – града на интелектуалците. Къде другаде ще се сблъскате с такава екзотика? Денят ви започва сутрин  рано с работните чистачи роми, които разрешават гръмко проблемите си на своя матерен език. Включва се и нечия бормашина, а за да не й е скучно, нека бъдат две или дори три. Симфонията от звуци се допълва и с монотонната косачка за трева. Няма опасност да проспите сутрешните часове на деня.

Слънцето напича в прозореца ви. Отваряте го, за да пуснете летният ветрец в дома си и заедно с него долитат детски звънки гласчета на нервни  хлапета, преплитащи се с възпитателните ядни викове на майки или баби. Ако имате щастието да живеете до парк, можете да се насладите на прегорялата трева и камъчетата по пътеките в стил фън шуи.