Автор Николай Заяков 

Патриката Николай пак се изходи в пространството. Енориите и енориашите му цъфнаха и вързаха, та той впери очи в “Св. св. Кирик и Юлита”. Щял бил да го върне в предишната му биография на манастир. Няма лошо. Впечатлява обаче начинът, по който това се случва. Патриката, пепел му на устата, като че иска да каже нещо против начина на управляване църковните имоти преди 10-ти ноември и намесата на държавата в божиите дела, но, разбира се, не го казва. Само една-две думи с половин уста, колкото да не е без хич. Дребничкият този поп заел е наполеоновска поза и твърде добре знае какво иска и за кого го иска. Претекстът, че сега нявгашният манастир бил едва ли не място за любовни рандевута, не казва друго, освен, че ще продължи да бъде същото, само че с други персонажи. Меракът на патриката е да охлади страстите си на място, което сам си е извоювал. Нека, няма лошо. И понеже енориашите, види се, не надигат вой в подкрепа на светиня му, той си изнамира подкрепа там, където винаги я е имал. От невръстно още детенце и попче.

Очертава се един хубав ден за българската демокрация. Патриката си е набелязал 24 август, неделя, за въвеждане на игуменка в манастира. Туй паметно събитие обаче нуждае се от публика, трябват му свидетели, трябват му възпевачи. Щото след събитието идат панегириците.

И как, моля ви се, нашето попче ще изнамери публика. Ами ето как. Партийните секретари  из областта и червените кметове тръгнали са на пожар да ангажират автобуси и да събират бабичките си за безплатна екскурзия в сакралния тоз ден неделя, 24-ти, до манастира “Св. св. Кирик и Юлита”. И не само шетат тез богомразци на ползу патриката, ами и спектакълът вече е пренаселен даже. Щеше да е смешно, ако не беше толкоз мерзко. Сигур се забравя малката подробност, че манастирът е на църквата, не на църковниците. Остава се с впечатлението, че търговците яко са навлезли в храма, сега вече облечени в раса и провесили патрахили.

Сполай ти, патрико.

Коментара (12)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар