Автор Петър Краевски 

Ако някой ни уверява, че няма от какво да се срамува, можем ли да му вярваме? Разбира се, че да!

Познавах един политик. Много честен човек. Твърдеше, че пътува с градския транспорт - спестяваше за вила на Бахамите от закуски. Този, същият, поде епична борба срещу сенчестия бизнес. Предложи да забранят плажните чадъри и слънчобраните. Не приеха този законопроект. Тогава политикът възкликна: „Аз направих каквото можах. Няма от какво да се срамувам!”. И се захвана с футбол под сенките на стадион „Народна армия”. До вчера. Сега наистина е на Бахамите, но със сменена самоличност. Защото няма от какво да се срамува. И ние му вярваме.

А преди седмица се случи така, че настинах. Вдигнах температура 37 и 2. Отидох на лекар. Направиха ми най-невинни изследвания – кръв и урина, но за всеки случай ме хоспитализираха. „Ето я грижата за човека!”, казах си, „Как да не вярваш на родната медицина?”. Платих си за престоя в болницата, дори бутнах рушвет. Когато излезе епикризата, обаче, се оказа, че заради моята настинка съм бил опериран от жлъчка и апандисит. За хемороидите не споменавам, защото ме е срам.

Автор Бистра Димитрова

Модите са като морските вълни, заливат те една след друга. Още не си свикнал с едната, идва друга. Ето ви една: интериорен дизайн. Престижна професия, добре платена и все по-търсеща се. Долавяли  сте, предполагам, чувството на гордост, с което се хвалят и жени, и мъже – “ползвах услугите на дизайнер за инетриора, за цветовото съчетание и т.н.”

Откъде дойде тази мода? Отвън. В чужбината си наемат дизайнери дори за градината. Там всичко е структурирано. И ние, естествено, ще сме в крак със света. Съответно предприемчиви хора се преквалифицираха в дизайнери, за да печелят порядъчно добре. Нароиха се всякакви. Но българинът не е прост, иска препоръки и диплома, преди да си наеме дизайнер. И ето нов бизнес. Курсове за дизайнери. Нямаш грижа, само да искаш да учиш и плащаш, естествено.

                        Курс "Интериорен дизайн"
                        - продължителност на обучението: 100 учебни часa;
                        - цена на обучението на 1 участник - 300 лв.;
                        - форма на провеждане - дневен, вечерен, съботно-неделен;
            Издаване на легитимни удостоверения за професионално обучение за проведения курс;

Автор Жоро Георгиев, Днес+ 

Започва наистина да става забавно. Костов и Доган се хванаха за гушите и започнаха люто прение относно операция “Чисти ръце”. Точно Костов. И точно Доган. Тъкмо за “Чисти ръце” – една инициатива, която все още е в идейната си фаза и по никакъв начин не може да се твърди, че е започнала.
И двамата се вживяха като експерти по темата, като всеки претендира, че другият не е никакъв експерт, а най-обикновен, редови лъжеексперт.
По въпроса за чистите ръце, убеден съм, Иван Костов наистина има какво да каже. Например, колко пъти си е сапунисвал дланите на горните крайници, преди всяко похапване в ресторантчето “Олимп” на Славча Христов. Или пък след всяко градинарстване при теменужките. Какъв сапун е ползвал, по време на аферата “Сапио”. Как щеше да си почисти ръцете, ако бе успял да свали джантите от колите на СДС, които имаше намерение да завлече, заедно с Фондация “Демокрация”. С телчица ли си бе остъргал напоследък пръстенцата, когато партията му направи срамен опит фактически да запази безмитните магазини, та макар и под друга форма и с нов етикет. И така нататък.

Автор Димитър Аврамов
От години наред десните избиратели получават предимно песимизъм и лоши новини. СДС перманентно запалва светлинката на очакванията, когато избира новите си председатели, а при създаването си ДСБ напомпа една част от десните избиратели с очаквания за перспектива, които постепенно се сви.
Появата на ГЕРБ като че ли трябваше да създаде стабилност в дясно-центристкото пространство и кризата там да приключи. Нищо подобно не се случи. Въпреки огромната подкрепа на Европейската народна партия (често дори твърде съмнителна и неаргументирана) ГЕРБ не може да се наложи като дясна партия. Причината е проста, тя няма ценностни основи, не разработва политически линии характерни за десницита и не се стреми да се идентифицира с високо-образованите съсловия в страната. Обратно ГЕРБ днес изглежда по-скоро партия популярна сред “егалитарните съсловия” (извинете ме за израза) на обществото ни.
Тук прибавяме и политическото приятелство между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, президента Първанов и може би най-силния политик в БСП - бившия вътрешен министър Румен Петков. То е гарнирано с публичи очаквания за коалиция между ГЕРБ и БСП в следващия парламент.