Автор Николай Заяков 

Миналия петък си купих една газета. Традиционна покупка, тъй да се каже. Навик от не знам какво си. От първата страница не ме гледаше някое от познатите страшни заглавия, третиращи бивши и настоящи паразити от областите на политическото и олигархическото. Навътре се оказа още по-празно. Същите имена и снимки, разположени частнособственически върху цели страници. Странно. Някой ме беше изпреварил. Някой беше купил вестника вече. Аз само си платих цената. Вестник “Акцент” си бе загубил абревиатурата “за Вас”. Меко казано той вече беше Акцент за Тях. Някакви собственици с инстинкта на Доган. Като не могат да купят журналистите, купуват си ги направо с вестника. В това даже има нещо извисяващо. Не обаче за купувачите. Не и за продавачите. За нас, читателите. За нас, пишещите отвреме-навреме по тези страници. За нас, гастрольорите на дребната житейска правда, смешните донкихотчета, разнокалибрените верблюди на шаячната правдоподобност, изправени срещу гранясалите покупчици на всичко, дето хвърчи из облаците.

Автор Николай Заяков 

Футболът в България отдавна вече не е радост. Вместо да пълни стадионите, той ги опразва. Вместо да върви след топката, върви след вестниците. Страниците са пълни с отвратителни коментари за отвратителни сделки. Запалянковците вече са фенове, а фен означава фанатик. Те не са фенове на футбола, те са фенове на самите себе си във футбола. Всичко най-омерзително в политиката  сега унищожава и футбола. Ние, които някога бяхме най-щастливи да сме на трибуните, сега сме най-щастливи далече от тях.

Обаче изниква въпрос. След всичкото цапотене на адреса на пловдивските клубове, излиза, че няма невинни. Следователно, няма и виновни. Собственикът на Ботев, г-н Христолов, вероятно вече не знае какво да мисли. Без да е сторил нещо лошо на клуба, на неговата сметка се пише всичкото лошо. В крайна сметка, поставен до другите собственици на клубове, той изглежда най-добре и най-почтено. Някак не си спомням да е нападнал феновете, макар да е имал поводи да го стори.

Автор Николай Заяков 

Наистина, политиката не е за кафеджиите. Не случайно Христос изгони търговците от храма. За да не спомена името му в непосредствена близост с името на Спасителя, ще кажа, че настоящият лидер на СДС направо не знае какво приказва. Той е в състояние да поръси с простотии всяка състояла се или предстояща политическа манджа. Не зная кой му внушава лъжите за рейтинга на СДС, но зная, че г-н Юруков, возейки се насам-натам, бива срещан с отбрани, провинциално говорещи, но напористи и претендиращи да казват истината функционери. Ако слезе от колата на някое случайно избрано от него място, то той ще остане твърде учуден от факта, че малцината дясно мислещи човеци като чуят за СДС и тутакси си мислят за г-н Костов. Уверявам самовлюбения и разноговорещ г-н Юруков, че неговото име не говори нищо на неговите хора.

И ето го същия господин да размахва някакъв рейтинг и да плаши гаргите, че щял бил да се яви сам-самичък на избори. Ми да го направи. Смята ли, че някой се интересува от хамлетовските му въпросителни.

Автор Николай Заяков 

Когато антропологията, морфологията, археологията и всичкологията не помагат, идва патологията. Социалната патология. Нейните обекти са всякакъв род набедени политици, всичката пасмина, която реди и пренарежда мнозинства, мазните и проточени говорители на псевдопатриотични формации, чиято философия е кокалът, и претенциозните гастарбайтери, емигрирали от личното си нищо в общественото такова. Нищетата на философията е нищета на философите.

Онез, които преди осем месеца гласуваха ГЕРБ и ВМРО да управляват градеца ни, сега за нищо на света не го признават. Те отварят сутрин газетите и четат накъде по света се е запилял кметът им, или районните му наместници, или който и да е отделно взет висш или полувисш общинар. Радост обзема человека, кога види любимия си управленец, изтипосан на фона на кулата на г-на Ефеля или край катедралата на Медиоланум. Радостта още по-велика става, кога зърнеш любимата физиономия на някой мач в Австрия или Швейцария. Ако не я зърнеш – още по-хубаво. На практика най-новата мода в Пловдив се явява управляващата емиграция.