Спрете ги, защото Симеон, макар и Велики, не може да ги спре 

Автор Николай Заяков 

Е, не чуденето и маенето впечатляват, а предметът на засилената тази дейност. Изумление предизвиква начинът, по който на нещастните пловдивчани се налага да приемат един паметник със спорно място в градеца ни. Не че Симеон Велики не го заслужава. Впечатлява обаче размахът на намерението, грандоманията на предложителите, гигантският размер на преднамерено налагания паметник, както и избиването на малоценни комплекси в традиционните промишлени количества. Най-изумителното обаче е пред-решаването на проекта. То се случва по стария изпитан начин, като идея на онези, които са си въобразили, че са избрани само и единствено да прена-селяват Пловдив с въплътените си идеи.

Автор Петър Краевски 

Шумна премиера! Поетически манифести! Абе, книжлето „Антология на живите” направи си привлече вниманието на бедния български читател. Медиите радостно тиражираха брошурката с уж скандални стихоплетства. Е, вярно, дори Бареков се посвени да цитира редове като: „Моята цел е гъзо да ви пръсна” или „ Със спермената салфетка тя избърса си сълзите”, ама то си е за негова сметка. „Задръстен тип!”, ще кажат поетичните отворковци, а някой ще добави: „Няма значение момиче, момче, при всяко положение Бичето ебе”. Гениална поанта, да. Ще я запишем със златни букви в пантеона на Поезията. Ама друг път. „Антология на живите”. Интересно заглавие. Котира се добре. Четох, слушах, гледах. И прецених, че разни живуркащи поети ми губят времето.

Учуден съм защо изобщо се обръща такова внимание на един не-артефакт.

Автор Николай Заяков 

Преди години г-н Първанов, господ да го поживи, твърде живописно и малко просташки нарече г-н Иван Костов “кръстник на българската мафия”. С годините таз модна приказка подхващаха и други непретенциозни господа, базирайки се всеки път на казаното от г-на Първанова, господ здраве да му дава. Какви ли не простаци слушахме от парламентарната трибуна, какви ли не дебелашки подмятания, телеграми от борда на самолета, страховити гадания в миналото и бъдещето, анатеми, оплаквания на адреса на арменския поп и нашенските патриарси, земетръси, наводнения, отвличания, убийства, атентати, пожари, взривове, и всичкото туй на сметката на главния виновник в държавата, визиран някога си от г-на Първанова, господ да го поживи. Тъй, ама вчера ОЛАФ рече, че за всичките тез катаклизми наистина си има виновник, но името му не е името, изречено от Главния проговарящ. Оказа се какво, че г-н Първанов, господ здраве да му дава, натоварил е г-н Иван Костов със собствената си кръстническа функция. Значи българската мафия наистина си има кръстник. Само че, според ОЛАФ, името му е г-н Първанов, господ да го поживи.

Автор Николай Заяков 

Когато си тръгнат византийците, идват турците. Но византийците не си отиват съвсем. Остават тук като част от турското присъствие.

Когато си тръгнат турците, идват руснаците. Но турците не си тръгват съвсем. Остават тук като част от руското присъствие.

Когато си тръгнат руснаците, идват американците. Но руснаците не си тръгват съвсем. Остават тук като част от американското присъствие.

Когато си тръгнат фашистите, идват комунистите. Но фашистите не си отиват съвсем. Остават тук като част от комунистическото присъствие.

Когато си тръгнат комунистите, идват демократите. Но комунистите не си отиват съвсем. Остават тук като част от демокрацията.

Когато си тръгнат добрите, идват лошите. Но добрите не си отиват съвсем. Остават тук като част от инвазията на лошите.

Когато си тръгнат лошите, идват по-лошите. Но лошите не си отиват съвсем. Остават тук като част от протектората на по-лошите.