Автор Николай Заяков 

ВМРО се върна там, от където тръгна. През годините истината за нелегалното зачеване на тази формация бе премълчавана, забутвана в ъгъла, въздигана до ранга на конспирация, а самата тя бе съживявана с изкуствено дишане от силни десни формации, вкарвана в парламента, рециклирана от медиите, вкарвана в диалога с Македония, самозаплашвана за повдигане на рейтинга си и т.н. Никога обаче никой и по никакъв повод не каза кой и в какви епруветки зачена това политическо недоразумение.

Вчера обаче всичко си дойде на мястото. Ако сценарист бе предначертал случилото се в пловдивския Общински съвет, пак нямаше тъй сигурно и тъй точно да лъсне задника на войводите. За нещастие то се случи на гърба на гражданството и на онез, които гласуваха за една определена партия, а получиха кмет от друга. Вчерашният цирк доказа и онова, което ние и без-друго си знаехме: че думата е за една алчна формация, чието пхрисъствие във властта се държи на парите на други алчни индивиди, които точат и пият кръвта на Пловдив.

Автор Николай Заяков 

Не е за вярване, но онези, дето най-често се явяват пред публика, са и най-тъпи. Медиите, особено елeктронните, имат неоценимата заслуга да съхранят за поколенията всичко речено и смотолевено, че даже и покритото в спонтанното раздвижване на устните. В големите господарства общностите се радват даже на нискокаратните бисери на политиците си, щото ги разведряват. У нас обаче тъпотията вече не може и да ни разсмее.

Излиза някой Румен Петков и, воден единствено от омразите си, с най-сер-иозен тон търси причината за неудачите си в самотните сънища на г-ца Та-тяна Дончева. После, решавайки, че и опозицията все пак има пръст в неговото сваляне, започва да й прикачва епитетите, с които тя вече го е възнаградила.

Първенецът на скудоумната ни политика Станишев пък може да бъде видян как заканително псува или пак тъй заканително преглъща псувнята си всеки път, когато опозиционен лидер го засегне.

Автор Николай Заяков 

Твърде гот. Лицето Славчо Атанасов, което за разлика от менторите си Каракачанов и Ватев няма агентурен псевдоним, начена да уволнява. Мъничката му балтийка отсече една глава, но на нейното място по стара приказна традиция се появиха три. Счита се за сигурно, че още двама зам.-кметове от ГЕРБ ще се разделят с главите си. Твърдението на г-на Атанасова, че г-н Кюмюрджиев се изживявал на втори кмет отговаря на истината дотолкова, доколкото самият Славчо се изживява на втори председател на Общинския съвет. Това Кметът прави от първия ден на кметуването си. Той, правичката да си кажем, не управлява, а кметува. В последните тези дни от устата на Славча излязоха доста твърдения и все неверни. Имаше той наглостта да говори за обединение навръх празника, а пияните му фенове тъй си останаха налягали по тротоара и не можаха да развият барем черните си пандери. Можахме да го видим гордо изпъчен на червената трибуна до другарите Гоце, Станишев и Пирински, гарнирани с Джевдет и Румен Петков. Все бити карти, ама бити, бити, та чак кръв-червени. Да беше Славчо взел поука от омразния му г-н Кюмюрджиев, ама не, побърза и той да се оцапа покрай оцапаните.

Автор Николай Заяков 

За д-р Михайлов и за Нено Димов размерите на ДСБ са твърде малки. Поради което и се явява тясна за тях. Това обаче е дрехата, която двамата упорито и професионално претендират, че именно те са я скроили. Тъй. Всъщност ДСБ е една минимализирана партия, чието предназначение, оказва се, е да бъде вместилище на двуместната им амбиция, и не само на тяхната.

А най-нероятно причината за маломерността на тази партия се корени във факта, че тези двамата се идентифицират с нея. За жалост, в последните  интервюта на д-р Михайлов и Нено Димов бе откроена и причината за тяхното вътреопозиционно поведение – смяната на ръководството, част от което бяха и те. По странно съвпадение почти цялото предишно ръководство на ДСБ веднага след свалянето си се позиционира като опозиция на лидера. Него, г-н Костов, считат те виновен за всичките си беди.