|
Автор д-р Венцислав Баев Това е т.нар. „радостен” ден, „микро-празник” (за разлика от другите празници, Песах, Сукот, Рош аШана и др.). Отбелязва се на 23 май. Названието на празника e от думите „лаг” и „омер” (ба е предлог означаващ „от”), където думата „лаг” е съставена от буквите – ламед (л), с гематрия – 30 и гимел (г), с гематрия - 3 или общо 33 (гласните знаци нямат гематрия (числовото значение на буквите и думите в иврит), а в зависимост от положението си друг духовен смисъл). Думата „омер” е мярка, с която са определяли по време на храма необходимото за даряване жито. Съгласно Тора това е трябвало да става 49 дни и се нарича „сфират аKомер”. Дотук с буквалното обяснение описано в Тора в древни времена.
 Да видим какъв е кабалистичния (духовният) смисъл на Лаг ба Омер. Когато народа на Израел напуска Египет, това е началото на неговото духовно раждане (всъщност при напускането си народа на Израел е паднал на 49 степен клипот (егоистичните желания в човек). На езика на лурианската кабала той е на ниво седемте последни – „ЗаТ” (зейн тахтонот на иврит зейн -7, тахтон – последен) от 10-те сфирот (първите 3 са: кетер, хохма и бина - алтруистичните желания, нямащи нужда от поправяне). Седемте сфирот са: хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут. Всяка от тях се дели също на части като необходимите части за поправяне от човешката душа са пак последните седем. И така при поправянето на всички тези 7х7 комбинация от егоистични човешки желания се стига до 50-тия ден, когато на празника Шавуот, се дарява на народа на Израел – Тора (Матан Тора). Съгласно еврейската традиция се счита, че на този ден Господ е пратил „манна” за храна на евреите. Думата „МАН” (съкращение от „мей нуквин” на иврит) е с фундаментален кабалистичен заряд – това е молитвата, която отправя човек към Твореца, за да му помогне за поправянето на клипот или на езика на кабалистите това е усилието, което, сфира малхут прави да се повдигне до сфира бина).
По време на тези седем седмици се спазват ред ограничения съгласно заповедите, но на празника на радостта (на 33 ден) те отпадат, защото тогава са се случили две изключително важни събития от кабалистична гледна точка. Първо тогава приключва епидемията от чума, при която загиват 24 000 ученика (кабалисти) на раби Акива, в резултат на огромна духовна работа извършвана от останалите кабалисти (от тогава датира и празника) и на тази дата умира години по-късно раби Шимон бар Йохай, автора на „Зоар”. В деня на смъртта му в небето се издига невероятна дъга, което не се случвало десетки години, а дъгата е символ на връзката с Твореца. А по време на смъртта му над тялото му се издига стълб огън и от тогава се въвежда обичая в Израел да се палят десетки хиляди огньове. При кабалистите денят на смъртта се отбелязва като празник, защото истинския кабалист никога не напуска нашия свят преждевременно от болест или нелепа смърт (има само едно изключение при Моше (Мойсей), тъй като е плакал по време на смъртта си), а само когато е изпълнил духовния си път и мисия. В навечерието на този ден кабалистите цяла нощ изучават „Зоар”.
 |
Кабала 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар