|
Автор д-р Венцислав Баев На 15 нисан всяка година по еврейското летоброене сега 5768 г. от сътворението на света настъпва Песах - един от най-важните празници, който с още два са задължителни и са описани в Тора (Петокнижието. За този ден всички сме гледали филми и сме чували за чудото, което се случва на „народът на Израел” (от Яшар Ел – „право към Господ” на иврит), който, избягвайки от Фараона (Паро от пе, ра „лоша уста” на иврит), е подпомогнат лично от Господ, правещ така, че египетските войски се издавят. Буквално четейки самата Библия - тя звучи като приказка. Народът на Израел бива безмилостно угнетяван (от „перех” „угнетявам” на иврит, която дума има еднакви букви с „пе, рах” „боязлива уста” на иврит). „Боязлива уста”, съгласно мъдреците на кабала, означава работа „наужким” за Твореца, а всъщност - желания за получаване за себе си. После следват десетте ужасни беди за египтяните, които не пускат народът на Израел да си замине. В следствие на това Паро (Фараона) пуска народа на Израел предвождан от Мойсей - Моше (от глагола лимшох – „дърпам” на иврит).
За какво става на въпрос съгласно мъдреците на кабала?
В цялата Тора се описват само вътрешните състояния на човек при неговият духовен път. Духовния път на човек това е преминаването от 100% егоизъм, който владее всички нас от раждането към някакъв % духовен алтруизъм. Целият живот на човек, който е избрал пътя на духовното придвижване (ние имаме само тази свобода, всичко друго е предначертано) се състои в постоянното преминаване на сменящи се егоистични с алтруистични състояния. И така в Тора под Паро (Фараон) и Мицраим (Египет) (от глагола мецар – „притеснявам” на иврит) се има пред вид желанието за получаване за себе си – егоизма. Моше (от „дърпам” на иврит) е символ на опита на човек да избяга от този егоизъм и желание за получаване за себе си. Моше предвожда народа на Израел („право към Господ”) – стремящите се към Твореца, който е 100% алтруист. Десетте пречки, който спъват народа на Израел да напусне Мицраим и Паро (егоизма) се пращат нарочно от Твореца (100% алтруизъм) във всеки от нас, за да докаже и да приложи абсолютно всички усилия за борба с егоизма си, да го напусне и се отправи към „земята на Израел” („Ерец Израел” на иврит). Ерец произлиза от думата „рацон” желание. Или цялата фраза – „желание право към Твореца”. Това, което се описва в Тора, включително и за Песах, както бе казано по-горе се отнася за вътрешните състояния на всеки от нас. И само когато човек положи всички усилия за борба с егоизма си, независимо от преживяваните страдания по пътя към Твореца, само тогава Твореца го пропуска (от „посеах” „пускам” на иврит) към себе си. От там е и името на празника Песах. Честит празник на всички, който полагат усилия по този път.Z
|