Интервю с Михаил Лайтман от център Бней Барух, Израел 

Plovdiv-online: Eдин въпрос, дори малко наивен: има ли смърт след смъртта?

М. Лайтман: След смъртта, когато човек се издига на по-високо ниво, от онова, което той е достигнал в продължение на земния живот, аз говоря за кабалиста. Когато кабалистът, след като тялото му отпада от него, ако получава допълнително духовно възхождане, за реализация после, следващия път, на това възхождане, нещо като духовен аванс, за да го реализира и върне след това, то при това той започва да усеща своето предходно състояние, подобно на смъртта. Ето, такова състояние се нарича смърт след смъртта. Усещането на духовната си смърт от предходното си състояние, след като е настъпила физическата смърт, биологичната смърт на неговия организъм.

Plovdiv-online: А какво е това духовна смърт?

М. Лайтман: Духовна смърт – това е когато той оценява своето минало духовно състояние като неизменено, нищожно, празно от Висшия свят, в сравнение с това, което той сега е заел.

Plovdiv-online: Значи, не за някаква смърт от гледна точка на човека става дума, а става дума за някакво мое отношение...

М. Лайтман: Разбира се.

Plovdiv-online: ... и това се нарича духовна смърт.

М. Лайтман: Да. Подобно на смъртта, както говорихме.

Plovdiv-online: Значи човек живее вечно, не във физическо тяло, а в някакво духовно измерение, аз не зная там, висш свят, съществува някакво измерение, където аз ще съществувам вечно, при някакво условие, и там може да има състояние, докато аз отивам към тази вечност, което може да се нарече духовна смърт, но това го определям аз.

Plovdiv-online: Дългият живот – това наказание ли е или благослов? Понякога казват: да живееш до 120 години.

М. Лайтман: Дългият живот не е добре и не е зле, зависи с какво е запълнен. Това, според мен, е ясно на всички. Затова главното за човека е какво трябва да свърши той в този кръговрат, реализирал ли е себе си, или не. Не се говори за годините. Имало е много кабалисти, които са приключвали живота си на по тридесет и няколко години. Имало е много, които са умирали на по 60, 70, 80 години. И никой от тях не се определя като добре или зле преживял живота си. Главното е резултатът. Количеството години ние знаем, но то не говори за качеството на живота.

Plovdiv-online: Ние с Вас току-що изяснихме в беседата, че нашето преживяване на земята е крайно необходимо. Това е някакъв важен и необходим етап от развитието, но какъв, наистина, ние не разгледахме.

М. Лайтман: Само на нашето земно ниво съществува възможността със свободата на волята да се издигнеш над него и да започнеш да се реализираш.

Plovdiv-online: Ние запомняме всичко, което става с нас в живота на земята. А защо в новия живот ние нищо не помним от предишния?

М. Лайтман: Ами, защото всички наши информационни данни, паметта, са се преобразували в свойства. Когато много, много, много в този живот съм преживял, в резултат, всичко това в мен се е предавало в някакво определено разбиране, усещане, осъзнаване, и после това се е превърнало в свойства. И този път, когато аз се раждам, в мен има определени нови свойства, качествено нови, вече говорят. На основание на миналия опит, като резултат от миналия опит.

Plovdiv-online: А аз бих ли могъл да бъда в предишните си кръговрати на живота крал? Или, да кажем, Аристотел, Наполеон и така нататък?

М. Лайтман: Незнайно защо, всички си представят себе си като крале. Жените – като кралици, но поне като някой такъв. А нещо по-малко – не. Егоизмът на човека просто не може да си представи, че не е някой, но не.

Plovdiv-online: Какво удоволствие е да бъдеш слуга на някой крал? И работник в тоалетна също.

М. Лайтман: Затова. Доколкото удоволствието сътворява това, то вие не можете да си представите. Това само говори за това, как вие сами себе си можете да лъжете красиво. Та нали това, какъв съм бил в миналия си живот, няма никакво значение. И практически това е скрито от човека, за кабалиста няма никакъв смисъл да знае това, защото него го интересуват качествата, днешните качества, които той е придобил на основата на своите минали животи и кога ще реализира себе си. Все пак, въпросът остава – а мога ли аз, ако пожелая, да узная своите минали кръговрати?

Мога. В книгата "Вратата на кръговратите" на известния, най-велик кабалист, на последното хилядолетие – АРИ (живял в петнадесети век), са описани кръговратите на неговата душа, тоест, земните. Не на самата душа, а земните превръщания, овеществяванията на тази душа, така да се каже. Много е интересно – търговец, калфа, някакъв селскостопански работник и така нататък, и така нататък, започвайки от древно, древно време и до неговия живот.

Plovdiv-online: Отлично. Значи, ако аз стана кабалист, стигна до някакво там ниво, аз също ще видя своите предишни животи и как съм бил рицар, и бил ли съм, все пак, крал и още нещо интересно.

М. Лайтман: Рицар и крал! Не роб, не земеделец някакъв...

Plovdiv-online: Аз съм бил рицар, които за малко е бил роб. После аз пак съм бил рицар и всичко е било добре. Да или не?

М. Лайтман: Ще можете или не, аз не мога да отговоря еднозначно. Ако това ви бъде необходимо за по-нататъшния напредък, то да. Ако не бъде необходимо за по-нататъшния напредък, то вие сам няма да желаете да знаете своите минали състояния.

Plovdiv-online: Ще попитам по друг начин. Ако аз стана кабалист и поискам!

М. Лайтман: "Да поискам" – това е в съответствие с предназначението, в съответствие с постигането на целта – това значи да поискаш. Вие няма просто така да искате. Да бъдеш кабалист, това значи да искаш изпълнението на реализацията на крайната цел. Ако за това ще ви бъде необходимо да видите своите предишни състояния, то вие ще се обърнете към тях и ще ги видите. Ако няма необходимост от това, у вас няма да възникне желание.

Коментара (0)

Скрий/покажи коментарите

Скрий/покажи формата за коментар