|
Автор plovdiv-online  9 Ав е централният от най-трагичните дни в еврейската история свързани с разрушаването на двата Храма (от гледна точка на вътрешното състояние на човек избрал да бъде Израел е състояние на крайно духовно падение). На тази дата, която по днешния календар е 10. 08. се случват неведнъж крайно тежки събития за еврейския народ: разрушаването на двата Храма, няколко масови изселвания на йудеите през вековете, започва депортация на евреите през Втората Световна Война. Денят е свързан със строги забрани и пълен пост над 25 часа, четат се определени текстове от Танах ( Ейха) и кабалистични книги свързани с „разбиването на съсъдите” (швират аКелим). Какво представляват от духовна гледна точка Храмовете и защо се страда хилядолетия така за тях?
Храмовете са изградени със специфична архитектура и разположение на отделните елементи отразяваща устройството на духовните светове. Самото място, на което са строени също не е случайно – гората Мория (също и Цион), където Авраам е щял да принесе сина си Ицхак в жертва Богу. В двора на Храмовете има специално отделение за пренасянето на т. нар. „корбанот” (курбан) неправилно превеждано като „жертвоприношение”. Корбан произлиза от думата „каров” (близък) и представлява обекта, чрез който човек се опитва да се сближи с Твореца. Разбира се че би било абсолютно примитивно да се мисли, че Творецът се нуждае от каквото и да било съгласно кабалистичните разбирания за Бог. Но изпълнявайки действието на тази заповед, т.е. давайки нещо свое и по този начин признавайки, че всичко, което има човек е от Твореца той признава самия Творец. Освен това принасянето на „корбан” (животното може и да бъде купено, а не свое) възвисява човек над властта на парите и въобще над властта на материята и личния интерес. Участието във функционирането на светите Храмове, дори физическото изкачване до тях е очиствало и възвисявало целия народ...  Защо е трябвало те да бъдат разрушени и защо именно на тази дата? Всичко което става на земята има свои духовни корени. Падането на евреите под властта на егоизма е довело до разрушаването на двата Храма. Около 1000 години преди разрушаването на Първия Храм стават стоящи в корена на последвалите беди събития. Една година след Изхода от Египет, Моше (от глагола „лимшох” дърпам (от егоизъм към алтруизъм)) праща разузнавачи да проверят обещаната на еврейския народ от Създателя Ерец Израел (желание право към Господ) земя. На кратко в Тора се споменава, че те се уплашили от силните племена, които населявали отредената им от Господ земя. По-късно тези събития се коментират в „Зоар”, от Баал Сулам в коментарите към „Зоар” и от Рабаш в статията му от „Шлавей Сулам” – „За разузнавачите” подробно и в детайли като се прави тълкувание на отделните думи и изрази чак до буквите, които ги съставят. Съгласно „Зоар” всеки човек представлява света в миниатюра и включва в себе си 70-те народа на света (З”Т (зейн тахтонот) съставени от по 10 частни сфирот 7х10=70 и Израел – стремеж към Твореца). Усъмняването на разузнавачите, че евреите ще могат да се справят със силните народи по тези земи се тълкува като вътрешното съмнение на човек, дали е сигурен наистина ли иска да върви по пътя на Твореца, по пътя на отдаването и борбата със собствения егоизъм. Уви това съмнение в човек, очевидно остава и по-нататък и следват разбивания в духовните светове със съответните им земни проекции и нещастия. Но не бива да забравяме тримата мъдреци, които са оплаквали втория Храм след разрушаването му – само раби Акива е бил радостен, тъй като е знаел, че силната вяра и следването на правилния път на „Обичай ближния както самия себе си” ще доведат до построяването на Третия храм. Колкото е по-голямо падението по духовните степени толкова е по-високо мястото, което ще се постигне в „олам аба”, ако се работи с правилно намерение за Твореца. Затова от ден на върховна скръб 9 Ав ще се превърне в ден на всеобща радост. Именно на тази дата трябва да се роди Машиях.
 |
Кабала 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар