|
Автор plovdiv-online  - Главният герой в последния Ви роман, „Правилата на измамата“, д-р Джонатан Рансъм е най-впечатляващият персонаж, който сте създавали до този момент. Спомените на Джонатан от времето, през което е работил за „Лекари без граници“, са едни от най-интересните и въздействащи моменти в книгата. Работили ли сте за тази организация и ако да, то каква е била длъжността ви? Доколко случките в живота на главния герой са основани на реални събития?
- Още от колежа искам да стана лекар. По онова време двамата ми съквартиранти се подготвяха да следват медицина. За пръв път прочетох за „Лекари без граници“ преди двадесет години. От този момент следя работата на организацията с голям интерес. Впечатлиха ме най-много с това, че са отдадени изцяло на грижите си за пациентите. Те често работят в страни с тежка политическа обстановка, но никога не вземат страна в конфликтите. В „Лекари без граници“ всичко се върши в името на пациента. Много от сцените, описани в книгата, са взети от интервюта с мъже и жени, работили за организацията.
- По-голяма част от действието в романа се развива в Швейцария. Вие познавате добре тази страна. Дълго ли обмисляхте идеята за „Правилата на измамата“?
- Идеята за „Правилата на измамата“ се зароди преди около четири години. По онова време работех по пилотните серии на телевизионната продукция „Дипломатът“ с участието на Кристоф Ламбер. Генерал Томи Франкс беше единият от консултантите по сериала. Той говореше с огромно възхищение за работата на хората от един от отделите към специалните служби. Историите сякаш бяха взети от „Мисията невъзможна“. Но най-удивителното е, че бяха истински. Франкс категорично заяви, че специалните агенти никога не говорят за работата си. Никога. Така възникна основата за „Правилата на измамата“. Започнах да се питам какво ли е да си женен за някого от тези хора и да не знаеш, че той работи за шпионските служби. Действието се развива основно в Швейцария, защото познавам страната и я намирам за най-романтичното, вълнуващо и красиво място в света.
- В романа обръщате внимание на т.нар. двойна употреба на технологиите, в смисъл, че могат да бъдат използвани и за мирни, и за военни цели. Мисля, че тази смислова линия по много силен начин се превръща в метафора на живота на главните герои в „Правилата на измамата“. Кое събуди интереса ви към разработките на технологии с двойна употреба?
- Когато се разчу историята за създателя на пакистанското ядрено оръжие д-р А. К. Кхан, прочетох всички материали по въпроса в пресата. Исках да изясня за себе си как някой може да заобиколи всички забрани за изработването и продажбата на ядрено оръжие. Открих, че не е много трудно. Винаги е имало хора, компании или държави, желаещи да се сдобият с оборудване за обогатяване на уран или да участват в създаването на ядрена бомба.
- В действителност съществуват ли устройствата „пеперуда“ и „търтей“, описани в „Правилата на измамата”, или са просто плод на вашето въображение? Ако да, кой ги притежава и за какви цели се използват?
- Всички технологични устройства в книгата съществуват... но за колко други не знаем! Нашата армия ги използва усилено. Хубавата новина е, че е по-добре да хвърляме в бой машини, а не хора. „Пеперудата“ и „търтеят“ са реално съществуващи технологични устройства. Плашещо, нали?
- Другата важна сюжетна линия в романа, макар и второстепенна, засяга въпроси от международното банково дело. Вие имате личен опит в тази област и в предишните си романи използвате знанията си за световната банкова практика. Някои от вашите герои прототипи ли са на реално съществуващи хора, които работят в областта на банковото дело? Ако е така, мислите ли, че те разпознават себе си в героите ви?
- Искате твърде лична информация! Честно казано, често изграждам образите в романите си въз основа на реални познанства или хора, за които слушаме по новините. Тобиас Тингели е прототип на швейцарски банкер, член на банкерската фамилия Ротшилд. Той бе застрелян в Женева преди няколко години от любовницата си. Когато е бил убит, е носел черен латексов костюм от глава до пети, с отрязани дупки за очите, носа и устата. Странно, нали? Такова нещо няма как да си го измисля.
- "Правилата на измамата“ се отличава със сложен и динамичен сюжет, главните герои действат един срещу друг. Романът е четивен, няма досадни и излишни описания, действието се развива скоростно. Как успяхте да изградите толкова интересни и различни сюжетни линии и в същото време да направите книгата толкова четивна, без да жертвате единия от елементите. В процеса на работа, чете ли някой ръкописа ви, или просто решихте, че сте на вярната следа?
- Това, за което говорите, се получава трудно. Учих се от най-добрите – Фредерик Форсайт и Джон льо Каре. Те са написали невероятно сложни сюжети, които обаче не объркват читателя. Тайната е да накъсаш историята на логични части, които да ускорят действието в подходящия момент. В случая с „Правилата на измамата“ почувствах, че историята стана толкова реална, че се написа сама. Относно хората, които четат ръкописите, на първо място се доверявам на съпругата си. Също така се обръщам към агента си и редакторския екип на „Дабълдей“. Писането е отборно занимание. Благодаря на всички тези хора. Най-хубавото е, че се забавлявахме.
- Посвещавате „Правилата на измамата“ на дъщерите си. Бихте ли казали на почитателите си как съчетавате семейните задължения с писателската дейност?
- Писането е професия като всички останали. Отивам на работа в 7 и работя до 5 или 6, като ползвам 1 час обедна почивка. Когато работих в инвестиционна банка, научих важния урок, че добра работа се свършва само с усърден труд. Не може да чакаш музата да те вдъхнови. С времето не ми става по-лесно да пиша, защото искам да стана по-добър.
- С „Правилата на измамата“ започвате първата си поредица книги. Кое ви накара да вземете това решение? Имате ли конкретни визии за бъдещето на поредицата?
- В началото нямах такава идея. Когато стигнах някъде до средата на романа, осъзнах, че Джонатан Рансъм е героят, който винаги съм искал да създам. За мен той и Ник от „Кодирана сметка“ са живи, реални хора. Обичам и Ема. Тя е жена от 21 век. Ще е забавно Джонатан да попътува по света. - Върху какво работите в момента? Ще си починете ли малко от писането или винаги трябва да вършите нещо?
- В момента довършвам „Правилата на отмъщението“. Този път действието ще се развива в Лондон, Италия и Южна Франция. Много обичам да пиша, но обичам и ваканциите. След турнето на „Правилата на измамата“ заминавам със семейството си за Швейцария. Имаме много приятели там. Планинското катерене е новата ми страст. Надявам се тази година да изкача алпийския връх Матерхорн. Стискайте ми палци!
 |
Интервю 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар