|
РУБРИКИ
Вашият герой
|
Начало Интервю
Интервю
|
Ако Румен Петков и Пламен Орешарски си свършат работата, пари за учителите ще има |
|
|
|
Мария Капон, член на бюджетната комисия в парламента, пред plovdiv-online - Госпожо Капон, учителската стачка е събитието, което обедини опозицията. Не мислите ли, че проблемите на образованието не са от последната година и не само на това правителство?
- Учителската стачка не е възникнала, за да решава проблемите на опозицията. Протестът обедини много хора, които си дават ясна сметка, че секторът на образованието е в тежка криза. Разбира се, че кризата не е възникнала тази година, но се задълбочаваше и вече стигна точката на нетърпимост. А тя простичко казано изглежда така – българско дете вместо Ран Босилек пише Рамбо Силяк, български учител вместо да търси преквалификация във Франция, търси кредит, за да облече детето си. Отговорността на това правителство е два пъти по-голяма, защото в този сектор вече седма година има приемственост и е управляван от НДСВ самостоятелно или в коалиция. Нека да припомня, че безцеремонно бяха отказвани изслушвания на министри и на премиера по същата тази тема. Абсурдно е да се бяга от въпроса, защото когато не предложиш решение и избягаш от разисквания в пленарна зала, проблемът „изтича” на улицата. Точно на това сме свидетели сега. - Появиха се обвинения, че стачката е политическа. Съгласна ли сте с това? |
|
|
На Пловдив е необходима цялостна концепция за управление |
|
|
|
Николай Караиванов, кандидат за кмет на Пловдив, издигнат от СДС и водач на Коалиция “ДА за Пловдив”, пред Агенция “Фокус” - Г-н Караиванов, вчера официално започна предизборната кампания. Как ще успеете да мобилизирате избирателите в град Пловдив? Какво ще им предложите?
- Градивна и конструктивна кампания. Ще им предложим решение на проблемите, които ги интересуват, които касаят ежедневния им живот. Трябва да ги убедим, че нашите кандидатури за районни кметове и общински съветници ще работят само в тяхна полза. Трябва да ги убедим в прозрачността и публичността, която ще наложим в нашето управление, в публичност взимане на решения и максимална откритост и дебат с всички съсловни организации, професионални гилдии и бизнес среди. - Какво е посланието на Вашата предизборна кампания? - Посланието е кратко и ясно - “Да за Пловдив”. - Как подбрахте екипа, с който работите? - Това са хората, с които в по-голямата част съм работил през изминалите години в професионалния и политическия живот. Това са хора, които са стояли близо до мен и работят в нашата кампания. - Кои са основните акценти във вашата предизборна платформа? |
|
|
ЕДП ще работи с всички десни, Абаджиев да си служи на ГЕРБ |
|
|
|
Мария Капон, независим депутат, член на УС на Европейски демократичен път, пред plovdiv-online - Г-жо Капон, разцепи ли се и Европейски демократичен път? Общото ви събрание е скандално прекратено, след като половината от членовете ви са за стратегическо партньорство с ГЕРБ, а другата половина иска партниране със СДС и ДСБ?
- От вас научавам, че е прекратено. Аз лично бях до края на заседанието. - А ние пък го научихме от изявление на г-н Димитър Абаджиев пред БТА, докато още е продължавало вашето събрание. - Като демократична организация, за разлика от болшевишките еднолични партии, имаше различни становища на нашето събрание. Едното беше за работа единствено и само с ГЕРБ, а другото – за подкрепа и единодействие на всички субекти вдясно. Събранието не е било прекратено, нито е имало скандали в дискусията. Самото събрание се движеше по дневния си ред, публикуван в „Държавен вестник”. Имаше легитимно гласуване, при което с мнозинство надделя позицията за сътрудничество с всички десни партии срещу тази на г-н Димитър Абаджиев, който беше само за работа в служба на ГЕРБ. Очевидно г-н Абаджиев трудно прие мнението на мнозинството в ЕДП. |
|
|
Андрей Пантев: Българските турци не се вдигнаха срещу Съединението, защото беше европейски акт |
|
|
|
Автор Живка Ангелова 
- Господин Пантев, 6-ти септември е – празникът на Съединението. Успяхме ли, от гледна точка на историята, да се съединим като народ? Съединението има няколко измерения. Териториалното съединение често пъти не означава духовно или манталитетно, или социално-политическо. Така че както повечето общи термини, употребявани в съвременни дни в партийната и обществена лексика, както и в историографските изследвания, има различни съединения. В това отношение можем да кажем, че след като се обединихме около 6-ти септември като празник, който ознаменува първата фактически външнополитическа акция на България, визираща и териториални измерения, то, предполага се и съединението на българския дух е символният акт. Да, отговорът ми е положителен – съединихме се. |
|
|
Божидар Димитров: Народната република си беше монархия! |
|
|
|
Автор Живка Ангелова  Божидар Димитров Божидар Димитров е доктор на историческите науки. Роден е на 3. 12. 1945 г. в Созопол в семейство на бежанци от Източна Тракия. През 70-те г. на ХХ век е допуснат да проучва архивите на Ватикана. Директор е на Националния исторически музей. Общински съветник от БСП. Гордее се, че е сътрудник на бившите служби. Автор е на около 20 монографии и над 200 статии в областта на българското средновековие, османския период и новата история. Специализирал е палеография в Париж и във Ватикана. - Господин Димитров, вече малко над 60 г. републиканската форма на управление е факт в България. Успя ли тя да се наложи пред монархическата форма на управление? - Бих оспорил тези 60 години, защото макар и привидно да бяхме република по време на комунистическия период, на практика България се управляваше на монархически способ. Генералният секретар на БКП имаше цялата власт в ръцете си и значението на републиканските институции като парламент, независима съдебна власт и т. н. бяха празна фикция. Парламентът се събираше два пъти годишно по три дена и депутатите гласуваха в пакет закони, подготвени от Министерския съвет или от ЦК. Закони, предложени формално от МС, но практически одобрени от ЦК на БКП и Политбюро, които пък в никакъв случай не можеха да одобрят нищо от своя страна, което не беше одобрено от Първия. Практически в държавна форма на републиканско управление България е от 1989 г., тоест около 16-17 години – един много малък исторически срок, в който може да се види дали републиканската форма е по-положителна, отколкото монархическата. Монархическата и скритата монархическа форма на управление дават възможност на човека да прояви своето его. А известно е, че в света прогресът и развитието се движат от егото. |
|
| << Първа < Предишна 1 2 3 4 5 6 Следваща > Последна >>
| | Резултати 16 - 20 от 29 |
|
|