Автор Антон Баев

Радко Дишлиев, този най-голям актьор, който е родил Пловдив, си отиде немил-недраг. Любовта на живота му - Вера, още не може да го погребе, защото нямат брак, макар да са от четвърт век заедно. Радко искал кремация, но Вера няма право - според законите ни - да изпълни последното му желание, което не било нотариално заверено.

Абсурди!

Искам да разкажа нещо потресаващо за този невероятен човек, човек от друго време. Казват, че мъртвите остават 40 дни на земята, преди душата им да се пресели. Сигурно е вярно, защото Радко продължава да е с мен. По-точно в този спомен.

Автор plovdiv-online 

Вера Мутафчиева - най-големият български романист на историческа тема, учен, академик, дъщеря на невероятния Петър Мутафчиев, ни напусна на 9 юни 2009 година в късния следобед. Авторката на романи като "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Последните Шишмановци", "Алкивиад Велики", "Белот на две ръце", носителка на Хердерова награда, недооценена от самата България, си отиде след боледуване в Правителствена болница. Писателката, за която Николай Хайтов казваше преди 1989-а, че е неоценена по достойнство, е родена на 28 март 1929 г. в София. Завършва история. Мутафчиева е един от най-плодовитите български писатели - с повече от самостоятелни заглавия, претърпели многобройни издания в България и преводи на десетки езици в чужбина. Поклон пред паметта й!

Автор Антон Баев

Виктор Пасков почина на Велики четвъртък в Берн, Швейцария, а вестта за преселването му в Елисейските поля дойде на Разпети петък. Символично, какъвто е и животът му, алегорично – като Баладата на Виктор.

В далечната вече 2001 година – в края на февруари, Виктор имаше премиера на томчето си избрано със заглавие „Алилуя” в Къщата-музей на Георги Божилов – Слона. Той пушеше в заличката на първия етаж, вляво от входа. Побързах да вляза за автограф преди промоцията.

Виктор говореше с пловдивския писател Георги Алексиев. Бай Георги държеше томчето от близо 500 страници и току повтаряше: „Библия. Всеки писател си има Библия”.

Виктор пушеше и се съгласяваше. Дори каза, че това не е избрано, ами направо събрано.

Беше мразовита вечер, 22 февруари, 2001. Малцина се събраха на премиерата. Времето на шумните писателски промоции беше далеч назад.

След това съм виждал Виктор само по телевизията. Беше минал на диспути и интервюта, полемики и филипики. Най-доброто от написаното му е в „Алилуя”, разбира се, там е и „Балада за Георг Хених”. Ти, който си на небето.

Автор plovdiv-online

Пролетта отпушва кризите

Никой не беше чувал за съществуването на въпросното хабилитирано лице в заведението, докато  то не се развилня пред смаяните погледи на всички. Повод за скандала стана инцидент, при който сервитьорка изтърва таблата и счупи чиниите, след като клиентка на заведението неволно я бутна.  Невинната случка подейства като червено на бик на преподавателката с перхидролена коса, дънки, черни ботуши и синкаво кожухче. С каменно лице и нетърпящ възражение тон тя се обърна към майките на две 7-годишни момиченца, които кротко обикаляха из заведението, хванати за ръце. „Ако гледахте децата си, това нямаше да се случи. После защо имало агресия в училище!”

Нито жената, предизвикала инцидента, нито майките на двете деца успяха да обяснят на разярената госпожа, че малките не са блъснали сервитьорката, още повече, че те са на 4-5 метра разстояние.