|
Спонсорът на „Марица“ се отказва, защото общината нито дава сграда на концесия, нито възможност за строеж на нова Автор и снимка Живка Ангелова  Популярната национална треньорка по баскетбол за жени до 20 г. и на отбора на „Левски Спартак” Тина Димитрова остана тези дни без работа. Причината е доста прозаична – липсва спонсор, който да финансира тима и затова отбор няма. Всеки, който я познава като професионалист обаче знае, че много скоро пловдивчанката ще получи ново предложение за работа. Да остава безработна за кратък период от време не й се случва за пръв път.
Кариерата й на състезателка в женския баскетболен отбор на „Марица” Пловдив завършва много рано – на 18 години забрменява и ражда дъщеря си Катерина. Не съжалявам изобщо за онзи си избор, категорична е днес известната треньорка. Бебето не й попречило да следва и дори успяла да завърши семестриално ВИФ. Така през 1996 г. вече в Училищната спортна школа, тренирала близо 100 деца, а в събота и неделя играела с любители. Една неделя обаче през зимата всички си тръгнали без да почистят и на следващия ден, след скандал от страна на чистачката, директорката Лиляна Димова я „помолила” да напусне школата. По онова време хигиенистките бяха по-важни и по-ценни от учителите по баскетбол. Аз много тежко понесох напускането, спомня си пловдивчанката.
Малко след това получила покана да тренира отбора на момичетата към „Марица” и още първата година се класирали на 6-то място за подрастващи /до 14 г./ Това им класиране пък не се харесало на ръководството и след показано негативно отношение към нея, започнала работа в „Академик”. Месечното възнаграждение, което получавала, било 50 лева. В новия клуб я приели добре, тъй като с нея дошли 12 момичета и следващите 4-5 г. печелили всички златни медали за възрастта си. Две години Димитрова работила за каузата със символично заплащане до 1998 г. Финансовото положение на клуба се подобрило, когато турският бизнесмен Ахмед Куртуду чрез фирмата си „Тест Сарсгруп” поел издръжката му. Нововъведенията били сериозни - променила се цялата структура на клуба, целите на женския отбор станали много високи. Тина тренирала момичетата до 14 г. и кадетки до 16 г. Тя привлекла в отбора перспективни момичета от цялата страна, за което пък „доброжелатели” я обвинили, че работи с готови състезателки. Димитрова се запознала с известния в баскетболните среди сърбин Ратко Йоксич, който от пет години е старши треньор на детско-юношеската школа на ЦСКА Москва. Сърбинът започнал да я кани на кампове /лагери/ и днес му е безкрайно благодарна, защото „той за мен е най-голямата академия, през която съм минала”. През този период ходила и на семинари в Сърбия, Гърция и не излизала от залата. Дори децата ми Катерина и Димитър израснаха под баскетболните кошове и затова някак очаквано и двамата станаха баскетболисти, смее се треньорката. Тя е благодарна за разбирането и на съпруга си Наско Димитров, който също е бивш спортист - гребец, а сега бизнесмен, тъй като се налагало често да живеят разделени за дълги периоди от време. 2002 г. обаче приказката свърши, защото не се намери човек в пловдивската община, който да обясни на турския бизнесмен, защо няма да се построи нова зала или старата да се даде на концесия и че това всъщност не става за два дни, разказва треньорката. Според нея повечето хора, които работили по онова време с него, имали тесен мироглед. В клуба остана единствено главният мениджър Гинка Колева, която залагаше бижутата си, за да издържим до края. И ние успяхме заедно – завоювахме сребърните медали при жени и златните при подрастващите, допълва пловдивчанката. И тогава останала без работа и без отбор. В телефонен разговор Тити Папазов я поканил да поеме женския отбор на „Левски Спартак” и тя не се колебала дълго да замине за столицата. Амбициите на отбора тогава били участие във финал за купата на шампионата. Димитрова поела сините и първите две години се класирали втори в държавното първенство, третата година – четвърти. Три години по-късно - през 2005 г., федерацията по баскетбол пък я назначила за старши-треньор на нациналния отбор за жени до 20 г. От дивизия „Б” в европейския шампионат треньорката успяла да мотивира момичетата да се класират на второ място в Литва. Това им дало възможност да играят в елитната „А” дивизия. Тази година в Унгария завоювали престижното 7-мо място, а в България – 9-то в европейския шампионат. Обожавам моята професия и винаги съм се стремила към усъвършенстване и съм инвестирала не малко лични средства в това. Опитвала съм да науча състезателките си не само на баскетболни умения, а и да бъдат преди всичко добри хора, защото каквато и професия да упражняваш, най-важното за мен е да бъдеш човек. Радостта от постигнатите резултати е неповторима, но е твърде кратка, защото знаеш, че следващата година ще е по-трудна и трябва да се доказваш, че резултатите не са били случайност, обяснява специалистката по баскетбол. Според нея в България сме заобиколени от хора, които отдават успехите на странични фактори и лица, а неуспехите ги персонализират. Сега Димитрова се е посветила на тренировките на сина си Димитър /14 /, който играе в „Лукойл Академик”, а дъщеря й Катерина тича след оранжевото кълбо в елитен клуб в Кипър. Гордея се и с двете си деца, защото всичко, което постигат е само плод на техния труд, категорична е майка им.
 |
Един живот 
Скрий/покажи коментарите
Скрий/покажи формата за коментар