На 90 години почина, докато работеше на двора в къщата си в пловдивското село Храбрино, Магдалина Кичукова, една от малцината останали живи бежанци от Егейска Македония в Пловдив. Жена, чийто смисъл в живота бе да следва пътя на мъжа си, да отгледа децата и внуците си, да се радва и на правнучки, и да си отиде без шум и вайкания. Така, както идваме на този свят – по волята Божия. Мир на праха й! Мир на отдавна затритото в Гръцко българско село Кьойнкьой, там , където бе роден съпругът й Коста и което носеше в сърцето си!

Магдалина Георгиева Кичукова е родена на 14 октомври 1918 г. в с. Калапот, Драмско. Родителите й емигранти с децата си се заселват в българския Йерусалим - Асеновград. Нейният вуйчо Н. Томов е бил заровен жив като войвода в Гоцеделчевско за българщината си.

Светицата е родена през първата година от понтификата на папа Урбан VI през 1381 година в Италия

Автор Иван Кърчев

Рита е била дъщеря на родители, които  дълго време не са имали деца. След много молитви Бог изпълнил желанието на родителите й- да имат  рожба. Още от малка я възпитали  в християнските добродетели. Иначе животът на малката Рита бил твърд и тежък, все едно е предусещала какво я очаква в бъдеще и затова искала да се подготви.

В къщата си семейството имало едно място за молитва. Една нощ Рита сънувала как един ден ще стане монахиня. Но това не станало, защото нейните родители били я обещали на един  младеж от родното и село Рокапорена.

Родителите на Рита починали много бързо след като тя се омъжила годеника. Това било като удар за младата жена. Една вечер, когато  съпругът й се връщал от град Кашия в Рокапорена, нападнал го един  мъж и  го убил. Това било определено като политическо убийство, тъй като  мъжът и бил един от лидерите на едната партия. Само  година по-късно Рита трябвало да се раздели и с двамата си  сина. И те също  починали. Въпреки  мъката тя благодарила на Господ, че той прибрал синовете й , за да не отмъстят за убийството на баща им.

След като се “освободила” по толкова тъжен начин от брака, Рита отново започнала да размишлява за съня си.

Не 30 минути, както ни обещава кабинетът, а и 30 дни можеш да не стигнеш до обслужване

Автор Антон Баев

В срок от 3 години всички фирми у нас трябва да се пререгистрират в Търговския регистър чрез Агенцията по вписвания. Уха! Хем има време, хем министърът на държавната администрация бодро заявява, че работата не отнема повече от 30 минути. Още по-бодри кабинетни медии успокояват частника, че няма страшно – за 5 минути си готов. Plovdiv-online, свободата да пишеш, ще ви разкаже как става работата в Абсурдистан, страната на държавната администрация.

Първо отивате в стая 15 в съда, както ви обясняват учтиво полицаите на входа. Оттам ви връщат да си вземете бланка за молба. Тя е зад ъгъла в същия коридор. Попълвате я и се нареждате отново пред стая 15. Молбата е, за да ви се издаде удостоверение, сверено с търговския регистър, че имате фирма/и. След седмица се нареждате пак пред стая 15, за да си получите удостоверението.

Вие сте доволен и си мислете, че с това процедурата е свършила, защото така ви казва дълбокодеколтирана служителка от въпросната стая 15. Обаче. Адът предстои.

На вас ви трябват две заявления – А4 и Г1 – да, звучат като ходове в шаха, като партия между Веско Топалов и оня мръсник от тоалетната Владимир Крамник. Впрочем, партията, която ви предстои да изиграете, е далеч по-мъчителна.

Ако сте на ти с интернет, може да изтеглите въпросните Заявления от страницата на Агенцията по вписванията. Ако не сте, отивате на ул. „Стефан Веркович” в кв. Капана, където е самата Агенция по вписванията. Там се зарадвате на малката опашка от 30-ина души, която обаче скоро разбирате, че изобщо не напредва. Защо не напредва ли? Това ще разберете по-надолу.

Автор и снимки Живка Ангелова

„Спас Джевизов изненада лошо синята армада – още в третата минута, той на Лафчес гол набута...” Тази песен се пее от агитката на ЦСКА до ден днешен. Тя възпява легендарния в близкото минало футболист Спас Джевизов, знаменитата деветка на Тракия – сега Ботев Пд, който преминав в ЦСКА през 70-80-те години на миналия век.

Пловдивчанинът не може да си спомни как точно се е насочил към футбола. В семейството му няма спортисти и за него е необяснимо как се е влюбил в топката. Трудно мога да отговоря на този въпрос, просто ми дойде някак отвътре, казва футболистът. Той е възпитаник на ФК „Тракия” Пловдив, по-късно преименуван в „Ботев”. С отбора става шампион за юноши старша възраст през 1974 г. Пак същата година с „Тракия” е европейски шампион за юноши в Швеция. Играл е само един полусезон в мъжкия тим на жълто-черните.