Javascript must be enabled in your browser to use this page.
Please enable Javascript under your Tools menu in your browser.
Once javascript is enabled Click here to go back to Plovdiv-Online - Most popular online internet news
Най-интересното от Пекин 2008           в новата рубрика Олимпиада!           С plovdiv-online в света на рекордите!
Advertisement
Advertisement

РУБРИКИ

Вашият герой

Вашият герой
Advertisement
Начало arrow Един живот
Един живот
Ядох попарата на рускините, но бях шеф на пожарната Печат Е-мейл

Жичкаджията и бивш милиционер Тачо от Ягодово

Автор и снимка Вероника Николова

 

 

Бившият милиционер и пожарникар днес

върти педалите из прашните улици на Ягодово

 

Животът ми е разноборазен, не мога да се оплача. За миналото обаче не ми се приказва, щото моето минало е много тъжно, много тъжно. Шест години бях в Съюза, та ядох попарата на рускините. Но ме назначиха началник на пожарната. Така започва историята на Тачо от пловдивското село Ягодово. Работата ми беше следната – сутринта откривах новата смяна, издавах старата, после правехме оперативка и шапка на тояга. Преди това бях милиционер в България. Да знаеш само колко кражби съм разкривал в “Столипиново”! Сега не бих отишъл в гетото, щото там ми вгорчиха живота. Защо отидох в Съюза ли? Като се разведох с жената подполковник Попов вика : “ За теб няма място в нашата партия (разбирай в БКП-то). Мисли какво ще правиш, щото разведени не търпим в милицията. А сега колко разведени има в полицията? А!  И никаква патрулка не минава на село. И ред няма. Преди малко бях при Шукрито. Пералня му поправях. Той има една женичка. Неподвижна е. Преди 4 години получи инфаркт. Оправих аз машината, той вика : братле, нямам пари да ти дам. Казах: разбирам те. Аз шест години майка си на легло я гледах, лека й пръст. Простено ти е. Не взех и една стотинка, а 1200 лв. за лещи ми трябват, щото окьоравях. Три стенда имам на сърцето и не мога да уринирам. Ама мога да карам колело докато пуша, щото други удоволствия нямам.

Едно колело ми остана. Та сега от милиционер и пожарникар в Русия съм просто селянинът с колело, завършва бай Тачо от Ягодово. 

 
Жадувам да сменя умрелите кокошки сразвален салам, казва Танчо Атанасов, пазач на сметището Печат Е-мейл

Гореща точка

Автор Вероника Николова

 

 Съкратиха ме от свинарника, където бачках 30 години, и ме туриха пазач на сметището. Така започва историята си Танчо Атанасов, бивш трупосъбирач в закрития вече свинарник в с. Маноле, Пловдивско.

Сега съм в обедна почивка. Вкъщи се разтоварвам, правя лаф моабет. Ще е чест за мен да посетите селската кочина, да видите къде работя.

Какво правя ли? Ми въвеждам ред. Нали се водя охрана на отпадъците. Носят тухли, керемиди... аз ги разпределям. Казвам – това на ляво, онова на дясно, книгите и найлоните отделно, сламата – другаде. Всичко е разделно, за да може да се преработи.

Добро ни е сметището. Храним се от него – няма шега. Ядем каквото падне. А то падат – домати, краставици, каквото Бог дал и каквото хвърлят хората.

Още

По-ценно дали пада? Ами да ти кажа не хвърлят пари, за съжаление. Но все пак ценности има. И това са най-вече умрелите кокошки. Има хора дето ги варят, ядат ги. Ама много са вкусни. Зависи от готвача.

От оранжериите отсреща пък хвърлят кашони с домати, с тиквичи, зеле, стока, върната от борсата. Е, застояла е. Но няма опасно, щом мине веднъж през циганския корем.

Дайте ми сега на мен един кашон с развален шпеков салам! Ще го изям. Нищо, че е развален. Дайте, пък да видите дали ще умра. Ох, така е душичкe! Бедни сме, а сме и много неграмотни. И на всичкото отгоре сме проклето село.

В нашето Маноле много мошеници има. Селото ни е мръсно. Ако имаш една риза на гърба, ще ти я вземат, без да им мига окото. Но трябва да се гледа отвисоко на живота. Примерно аз наскоро открих едно аязмо. Ей тук до нас е. Джингибито (бившият кмет) вика: я идете да чистите. И както си копах, изведнъж водна струя ме удари. Водата ме вдигна. А кладенецът се оказа лековит.

Сега от там четири села да си наливат вода. Ползват я против уроки. И ще е хубаво да даде някой пари, да сложим маси и чадъри. Мястото го бива за курбани.

Да... как записваш и ме снимаш! По интернет ли ще ме пуснеш? Като ме видят може и да ме отвлекат (макар да съм световно неизвестен). Ако теб те отвлекат и ако имаш мъж, той ще плати за теб, ще те откупи. Мен няма кой да ме откупи, няма кой една стотинка да даде за мен. Ще кажат: отиде за риба и падна в язовира! Ей такава версия ще съчинят, ако изобщо им се занимава с пазача на боклука.

 
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 5 Следваща > Последна >>

Резултати 21 - 22 от 22
Advertisement
Advertisement

- За нас - Реклама -

Всички текстове и изображения в plovdiv-online.com са собственост на ЦУМ ЕООД – Център за универсални медии и са обект на авторски права. Използването и публикуването на част или цялото съдържание на електронния всекидневник е забранено без изрично писмено разрешение на собственика. Поставянето на link-ове към материали в plovdiv-online.com е свободно.

Advertisement

ЦУМ ЕООД - Център за универсални медии, (c) 2007-2008 plovdiv-online.com. Всички права запазени.