Спас Господов се оригна, хвърли кокалите на Петър Симонов на песа си Матадор, който си бе донесъл от Царството на мъртвите, и се отправи към студиото на Нова телевизия, за да обяви завръщането си. Агент Алберт го чакаше ухилен като след написан донос. Спас Господов отпра як шамар на Алберт пред камерите и натика микрофона в устата на агента.

   Агент Алберт започна да се дави, а Спас Господов се наслаждаваше на мъките. Спас Господов дишаше дълбоко и така остави агент Алберт съвсем без въздух. Алберт падна възнак. “Умря на поста си” - каза Спас Господов и отпра втори шамар на агента – вече посмъртно.

   “Така – каза Спас Господов в камерите, - трябва да се изпращат мъртвите агенти.”

   В този момент в телевизията остана само една чистачка, която говореше развален български.

   “Развален български – чисто минало!” - рече Спас Господов и напусна ефира.

   Оттук започна нещо, което после куп светила на психиатрията определиха като колективна психоза.

   Караконджо е българската халюцинация за светло бъдеще. Падането на Сатаната трае цели девет дни в Изгубеният рай. Караконджо се появява изневиделица в тъмното. Милтън и всичките англосаксонци са имали време да се подготвят за посрещането на Сатаната. Караконджо изненадва българина, хваща го по бели гащи и го кара да си обуе черни. Ако няма черни, да се оваля в сажди. Така българинът замязва на Караконджо: бои се от собственото си появяване, но кара и другите да се боят наравно с него.

   Спас Господов възроди позабравените практики на колективната хипноза. Той предсказваше еднакво успешно и бъдещето, и миналото, и болежките, и възторзите, и страданието, и лечението, защото в българската халюцинация те са едно и също: бъдещето е минало, преди да се случи, а миналото се взема за бъдеще поради липса на друго бъдеще и т. н., и т. н.

   Българинът никога не е излизал от Средновековието освен под формата на роб. Ето защо българинът предпочита да живее в Средновековието – сред мистиката и надеждата, люшкането и химерата, съня и екстаза.

   Спас Господов смени Бялото братство с Черна литургия.

   Бялото братство иска гола поляна, а за Черната литургия е достатъчен коптор. Черната литургия на Спас Господов беше идеолект на груповия секс между зоофили и содомити, некрофили и нимфоманки, педофили и стари педерасти. Ексцесиите винаги завършваха с жертвоприношение: беше изяждан по един представител на всяка от групите по интереси. Така всеки споделяше другия, а Спас Господов, българският Караконджо, бдеше над всички.

   Матадор, песът на Спас Господов, въртеше опашка, обгрижен и доволно нахранен, докато господарят му отпращаше омаломощените гости. Ексцесиите на Караконджо щяха да продължат, ако за зла участ Спас Господов не беше арестуван, напъхан в усмирителна риза и пратен в Курило.