Сряда, 22 Ноември 2017

adss

A+ R A-

Гърневски: П. Анастасов или Съвестта на щуреца

Сряда, 13 Септември 2017 15:25 | | Печат | Е-мейл | 1 Коментирай

Пловдивските теми са възлови за пловдивските депутати дори когато изпълняват задълженията си и в София...

Днес, в навечерието на пленарната седмица, надникнах в пловдивските рубрики и от Plovdiv-online разбрах, че големият български поет - Петър Анастасов, е предложен за удостояване с най- престижната пловдивска награда - „Почетен гражданин на Пловдив".

Няма да скрия, че се зарадвах, време беше с този наистина изключителен висок пловдивски приз да бъде удостоен един заслужил пловдивчанин, един истински пловдивски автор независимо че като поет, драматург и писател е признат отдавна и в страната и далеч извън нея.

Тези, които познават творчеството на „марковския щурец" са наясно, че той отдавна заслужава обществения пловдивски „Оскар". Притеснявам се единствено от онези, които вечно отричайки всичко и всички да не заровят груби нокти в сърцето на един от най-нежните, най-лиричните наши поети и косвено освен неговата, да не осквернят душите и на множеството му почитатели. Или, не дай боже, да го оцветяват в синьо или червено.

Петър Анастасов не беше от чергата нито на едните, нито на другите. Неговият път отдавна бе излетял в друга орбита, в орбитата на духа и думите...

... Всички „слънчогледи" помръкнаха, когато във вихъра на самозабравилия се тоталитарен режим през осемдесетте години на миналия век той изригна в стихосбирката си „Както те обичам" с два антитоталитарни стиха, прочетени на мига и от „Свободна Европа", и от „Дойче Веле". Тогава това беше равносилно на самоубийство. Строфите обаче кънтят убийствено и днес :

„Безплодно красноречие – тиради,
порой от гласове, а няма глас,
огласяме салони и площади,
с народа сме, но той дали е с нас ?

И:

Поезията е наука,
за истина и красота,
поезията е неука,
да се прекланя пред властта.

Разстрелват я по стадиони,
заравят я под обелиск,
а тя създава шампиони,
по мятане на слънчев диск...

През 1968 г. Съветският съюз заедно със своите събратя от Варшавския договор в т.ч. и България нахлуха в Чехословакия, за да смажат с кръв и насилие чешкия порив за Свобода и Демокрация.

Прага бе потънала в кръв от веригите на съветските танкове.

В знак на протест чешкият студент Ян Палах се самозапали на площада пред дулата им и изгоря като факла осветила далеч напред пътят на окупираните източни народи за свободно европейско бъдеше.

Един от малцината български поети, които застанаха на страната на Ян Палах и чехословашката революция, бе Петър Анастасов, написал блестящо стихотворение в съпричастност към подвига на Ян и чешкия народ.

Доста дълго време Държавна сигурност издирва автора сред пловдивската бохема, и макар че всички се досещаха кой е той , препращаха копоите в друга посока...

За разлика от мнозина свои съвременници били на позиции в онзи режим, той не получи начален старт с „червено куфарче", за да се качи в първа класа на съвременния капитализъм сътворяван от червената олигархия. С жена си Светла и децата им носят гордо Кръста на своя достоен живот стоплян в мразовитите дни от съвестта на щуреца.

Винаги когато слушам химна на Пловдив, сътворен от композитора Георги Славчев по стихове на Петър Анастасов, съм знаел че ще дойде и този миг - удостояване с най високото пловдивско отличие на неговите автори. Ред е и на композитора...

Спас Гърневски, бивш кмет на Пловдив, депутат

Plovdiv-Online

Денонощният е-всекидневник на пловдивчани в цял свят.

Уеб сайт: www.plovdiv-online.com


Добавете коментар

0

Банер

Вход за потребители

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*

* Field is required