Понеделник, 11 Декември 2017

adss

A+ R A-

Плаване с делфини /видео/

Видео

Черноморският делфин е все по-рядко срещан. Чудо е пък двойка дeлфини да плуват с яхта.

Това обаче ни се случи при един риболовен круиз на борда на Света Мария – най-голямата двумачтова яхта в пристанището на Китен.

Капитанът Добри Димитров, един от тримата майстори ножари у нас заедно с пловдивчанина Кирил Коликов, разказва, че преди десетина години, когато Света Мария за първи път е спусната на вода, две тройки делфини са изумили германските туристи на борда, като изпълнявали двуметрови скачания във въздуха – по-високо от перилата на шхуната.

Като слязоха на сушата, разказали преживяването и на другия ден нова група немци се качи на яхтата. Поискаха да им извикам делфините. Аз да не ги паса, отвърнах им. Викайте ги!

И те викаха, викаха, ама никой не дойде. Разсърдиха се, че нарочно съм им погодил номер и дори от Некерман ми се обидиха, та оттогава не работя с тях, разказва капитанът на Света Мария.

Добри Димитров сам е построил яхтата. Отнело му е 6 години.

Света Мария е спусната на вода от варненското пристанище през 1994-та. От май до октомври съм на борда, след това в ателието – при ножовете и сабите, разказва капитанът, за който Черно море няма тайни.

Пътят от Варна до пристанището на Китен е около 10 часа. Взема се нощем, за да не те пече слънцето.

Хвърляме чипаретата със скариди и миди за стръв на кукичките. Отпускаме повече корда, горещо е, средата на юли, рибата слиза към дъното. Кълве обаче рядко и само попчета.

Замърсиха го Черно море. От Дунава идва замърсяването, категоричен е капитан Добри Димитров. Едно време – хвърлиш, вадиш, сега си доволен на половин кофа за два часа.

Има една риба, много е вкусна, обаче много опасна, разказва капитанът. Яко я уловите, не я пипайте с голи ръце. Драгон се казва.

Има три върха на гърба си, като зъбат гребен. Хванеш ли я, перва те ток, ама яко – сякаш оси те жилят, няколко едновременно.

Аз имам имунитет. Но го получаваш най-малко след 4-5 ужилвания от Драгона, казва капитанът.

Ако го уловите, действайте само с клещи, довършва той.

Навлезли сме две мили навътре. Морето е спокойно, но само привидно. Вълнението е мъртво. Някой ще го забележи по стомаха си, започва бъркане.

Това е морската болест, най-благодатната, продължава капитанът. Когато си на кота нула – върху самото море, кръвното налягане рязко пада. Черният дроб започва да произвежда чрвени кръвни телца. Това е морската болест. С нея лекуват левкемия и други видове рак, казва капитан Добри Димитров.

Той твърди, че методът се прилага в Ламанша, но по Черно море нашите доктори още не го правели. Вкарвали болните навътре с яхти, докато морската болест ги разтресе. Три дена повръщане, обаче получаваш толкова червени кръвни телца, колкото не си сънувал.

На север е Маслен нос. В старите карти е записан като Крокодила и няма истински моряк, който да не го нарича така.

Маслен нос е самата глава на един лениво разположил се в северния край на залива Стамополу зелен крокодил. В търбуха му е бившата резиденция на Тато – Перла, а опашката на Крокодила мете дюните на запад.

Стамополу е един от най-големите заливи по южното Черноморие – от Маслен нос до нос Кюприя /Приморско/. На юг от Кюприя е Дяволският залив – чак до нос Алиман и Китен. В тия води плуват делфините.

Земята срещу водата е разсечена от две реки – Ропотамо на север, и Дяволската река – на юг.

След Маслен нос на север е заливът Зигра, нос Бегликташ, малкото заливче Света Параскева и едноименния нос, следват нос Коракя и нос Скомблиорош, зад който е делтата на Ропотамо. Нос Кая се откъсва от тинестите пясъци на Ропотамския залив, в чийто северен край белее малкото островче Свети Тома.

Няма моряк, който да го знае по това име. Свети Тома е отбелязан на картите като Змийския остров. Зад него е остров Хумата. А отвъд – крайбрежия, които не си заслужават вече: бетони, чалги и северни пиянства на български цени.
Извадилисме половин кофа попове, някои са едри и зъбати, други – на една хапка. Късмет с Драгоните нямаме. Този ден не кълват.

Капитанът пали мотора и шхуната се понася към брега.

От двете ни страни с нас плуват две двойки делфини. Металносивите им изящни тела се извисяват над морската повърхност и елегантно я разсичат. Опашките им са като живи витла.

Много по-бързи са от Света Мария.

Много по-бързи от създаденото от човек...

Христо Фотев има едно стихотворение за черноморските делфини – Елегия за делфините, в което описва убийството им от човека.

Действително във времето на соца делфините са били обект на промишлен улов. Днес и трите вида китоподобни в Черно море са защитени от Закона за за биологично разнообразие и Закона за рибарство и аквакултури.

Муткурът и афалата са в Червената книга на България, обикновеният делфин – третият вид, не е в нея.

Какви бяха нашите делфини - Delphinus delphis ponticus /обикновен черноморски/, Tursiops truncatus ponticus /черноморска афала/ или Phocoena phocoena relicta /реликтен муткур/ - това дори капитан Добри Димитров не се наема да каже.

Но бяха живи и свободни. И плуваха край нас...


  • НЯМА ДОБАВЕНИ КОМЕНТАРИ

Добавете коментар

0

new site

Банер

Вход за потребители

Вход

Регистрация

*
*
*
*
*

* Field is required